За Елин Пелиновото неподражаемо хумористично майсторство, с думите на варненския

За Елин Пелиновото неподражаемо хумористично майсторство, с думите на варненския публицист, хуморист, публицист и държавник Тоню Бербатев. Редактор на десетки локални и национални издания, едвам 34-годишен той е наказан на гибел от така наречен Народен съд и екзекутиран през 1945 година

Тоню Бербатев (1911 ~ 1945)

Елин Пелин като хуморист (откъс от очерка на Тоню Бербатeв, 1940)

(По случай избора му за ръководител на Съюза на Писателите)

Като мощен дъб израсна Елин Пелин на наша почва, под чийто клони, изтощени да тичат след всякакви непознати въздействия, се спираха на почивка всякакви литературни несретници. С разведрени чела, с възвърната жизненост, те се отлепиха от дъба, тръгвайки по пътеките на своето самостоятелно творчество.

Ведно с Тодор Влайков, Михалаки Георгиев и Алеко Константинов, последващи художествения натурализъм на Л. Каравелов и Христо Ботев, Елин Пелин изобрази нашия селски обичай в неговата действителност, като не остана непознат на напредничавото публично развиване.

Елин Пелин донесе в нашата литература нещо свое, Елин Пелиновско. С неговата поява се почувствува мириса на родните полета, прохладата на планината и се пръсна безобидният комизъм на шопите.

Една внушителна фигура стъпи твърдо на литературното занятие, загреба с цялостни шепи от наличието на живота, пречупи го през призмата на художника, без подправяне и го сервира на читателя в гиздави литературни одежди.

Но аз няма да приказвам за Елин Пелин изобщо като художник и жител. Няма да преглеждам в детайлности неговото творчество.

Моята задача е малко по-специална - до се спра в резюме върху ония дребни радостни разкази, гротески и стихове, посредством които Елин Пелин направи своята литературна кариера.

Като майстор хуморист Елин Пелин няма еднакъв на себе си, като никой различен от нашите хумористи. Елин Пелин умее да следи живота; да се взира в най дребните прояви на своите любимци-шопите и да се смее от сърце и душа.

Неговият комизъм, в множеството случаи, не е наранителен. Той носи здраве, жизненост и положително разположение. Вземете какъв да е роман, кое да е стихотворение от „ Пепел от цигарите ми ”, прочетете ги и вие ще се почувствате освежени, разведрени, ободрени.

Кой не си спомня веселяците Пижо и Пендо, кой не се е смял над майсторски, обрисуваните обрисуваните облици: Aндрешко, дядо Станойно, Петко Лисичката? Забравят ли се „ Гелевата мука и злочестина ”, „ Селска популярност ” или „ Лудо младо ”?

Но Елин Пелин, като публицист с будно гражданско схващане не отвръща взор и от действителността. Наред с лекото, безобидното, от време на време в неговите хуморески се вижда и хапливият детайл, който предава още по-голяма цена на неговото хумористично творчество.

Ето, вземете „ Прошението на жителите от село Голяма Неволя до дяда Господа ”.

„ Каквото каже господин Шкембаков, непременно трябва да е правилно: първо, тъй като той е богат човек, второ, главата му е гола като кратуна, а такива глави или са доста умни, или доста глупави и трето, тъй като той е депутат ”…

Но най е мощен Елин Пелин, когато споделя за живота на шопите. Поезията му е образна и добросърдечен комизъм блика от нея:

„ Един ми е, брате, явен месец на небото,
една бе ми свато - Джуровата черка у селото,
една бе ми у целия округ - у свето една бе!..
Стройна, танка - танина у кръсто, като даскалица,
па се вие, ете, па се сова, като гяволица.
Над чело й черна коса, като облак темен,
(море да не бе ми сваха, я чех да я земем).
Лице - пресно сирене ти кажем - бре, не може да бъде!
Току смъкна капа, па се кръсти и цалувай! ”

Рядко са хумористите у нас, които по този начин безпрепятствено, по този начин доброволно редят своите стихове.

Хуморът на Елин Пелин вля една освежителна бликам в нашата литература. Той ни сподели какъв брой забавен е шопския обичай, каква топлина и добрина се крият под неговия лоен кожух и какъв брой приветлив и радостен е Пижо, дори и в своята злочестина.

Елин Пелин гледа оптимистично на живота. Неговият смях ободрява и прави живота да наподобява по-лек!..

Но смехът му не е шутовски, той не е основан единствено да забавлява - а буди размисъл и посредством смешното въодушевява и освежава.

Нека да живее още за дълги години веселяка от село Байлово, с цел да отрони от богатото и човечното си сърце още хиляди бисери.

Неговата поетична цигара дано дълго още да твори, с цел да оставя златна пепел!

Източник:
Снимка: Тоню Бербатев (1911-1945)
*Елин Пелин (1877-1949), Институт за литература; dictionarylit-bg.eu