Соцсъветите, с които нашите майки станаха добри домакини
За положителното асимилиране на храната от човешкия организъм е от изключително огромно значение ситуацията, при която се храни човек. Светлата и чиста стая или кухня, добре подредената маса, вкусно приготвеното ядене, бодрата и приветлива стопанка основават положително въодушевление и разсънват апетита на дребни и огромни.
Каква почивка, успокоение и наслада основава за фамилията събирането му към една приветлива, добре подредена софра. Ето за какво домакинята, при каквито условия и да се намира, би трябвало да се старае да подрежда постоянно красиво софра.
Майката би трябвало да приучава децата си още от най-ранна възраст да ѝ оказват помощ при нареждането на масата за хранене. В началото детето ще ѝ подаде солницата, лъжиците, вилиците, панерчето с хляба, чашите за вода. Постепенно помоща му ще се уголемява и паралелно с това у него ще се развиват положителни качества и привички.
Масата за хранене би трябвало да се постели с чиста, добре изгладена завивка. Красивите снежнобели или меко оцветени найлонови покривки са в помощ на домакинята, тъй като резервират за дълго покривката за хранене чиста и в добър тип.
Желателно е храната да се сервира в идентични по величина и декорация чинии.
Чиниите се подреждат на масата на такова разстояние, че ръцете на хранещите се да се движат свободно. От дясната страна на всяка паница се слага нож с острата страна към чинията. От външната страна на ножа се поставя лъжицата с върха нагоре. Вилицата се поставя от лявата страна на чинията. Лъжицата или виличката за десерт се поставят пред чинията.
Пред чинията, малко вдясно, се поставя чашата за вода. По средата на масата се поставя панерче с самун, нарязан на тънки филийки. Каната за вода и солницата се поставят също по средата на масата до хляба. Тук е мястото и на чинията със салатата, която в никакъв случай не би трябвало да липсва на трапезата. Кърпите за хранене или книжните салфетки се поставят отдясно на чинията под лъжицата и ножа.
Ниска вазичка с няколко стръкчета свежи цветя, поставени също по средата, прави и най-скромната софра изключително приятна.
При поднасянето на храната и при самото хранене би трябвало да се съблюдава избран ред.
Топлата чорба или супа и салатата се сервират на първо време. Те възбуждат апетита, обогатяват храната с витамини и спомагат за отделянето на стомашен сок.
Десертът се сервира към края на храненето, защото за усвояването на захарите съвсем не са нужни стомашни сокове.
Супата, ястието или десертът, насипани за всекиго в обособена паница, се подават от дясната страна. Употребените чинии се прибират също отдясно. Отляво се подава ястието или сладкишът, когато се сервират насипани в огромна паница или в съда, в който са опечени.
Необходимо е също да се усвоят известни привички за положително държане на масата.
Супата се загребва с лъжицата от средата на чинията към вътрешната страна. Дъното на лъжицата се опира безшумно на ръба на чинията, с цел да се отцедят капките.
Хлябът нормално се взема с ръка. Веднъж взетата филийка не се връща назад. По време на хранене хлябът не се реже с нож, нито се отхапва, а се чупи на дребни хапки. Неприятно е да се гледа издута с огромни хапки уста.
Кюфтета, мусака, риба, варени и пържени зеленчуци не се режат с нож, а се отделят с вилица на хапки, като вилицата се държи с дясната ръка.
При нарязване на печено, пържено, задушено месо вилицата се държи в лявата ръка, а ножът - в дясната. Нарязването става за всяка хапка, а не едновременно. Внимава се при нарязването вилицата да се държи наклонена към чинията, а не отвесно, с цел да не се подхлъзне и разпръсне храната по масата.
След изчерпване на храненето ножът и вилицата се поставят в средата на чинията, паралелно с ръба на масата.
Да се приказва с цялостна уста е некрасиво.
Когато се яде компот от костилкови плодове, костилките се връщат с лъжицата в дребната чинийка под купичката с компот или в общата паница за боклуци.
Когато се белят ябълки или круши, плодът се нарязва на резенчета и по-късно се обелва. За препоръчване е динята или пъпешът да се сервират изрязани от кората и нарязани на части в огромна паница, откъдето всеки си взима в своята паница.
Гроздето не се сервира на огромни гроздове, а се накъсва на дребни чепки, с цел да се разпредели относително по-правилно сред сътрапезниците.
На стола се седи изправено. Тялото не би трябвало да се опира на масата. Само ръцете до лактите могат да се движат над масата.
Насипването, поднасянето и прибирането на храната би трябвало да се правят умерено и безшумно.
При храненето би трябвало да се поддържа положително въодушевление, като за тематика на диалог се потърси нещо прелестно и потребно.
Неприятните диалози понижават апетита и признатата храна се усвоява мъчно от организма.




