За децата на Небето, споделено от книгата Небе и Ад“

За децата на Небето, споделено от книгата „ Небе и Ад “ на популярния шведски академик, теолог и теософ Емануел Сведенборг (1688 ~ 1772). Ерудит с енциклопедичен обсег на познанията и интелекта, той е основател на комплицирана емпирико-теоретична система за проучване на Вселената и обвързаността на обособения човек с нея както във физически и ментален, по този начин и в духовно-трансцендентен проект. Вече няколко века неговите прозрения не престават да вълнуват въображението и духовете на хората. 

(Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed, 1766)

♥ За децата на Небето („ Небе и Ад “, 1758 г.)

329.

Има поверие, че единствено децата, които са родени в Църквата, отиват на Небето, обаче не и тези, които са родени отвън нея. Така е, споделят, тъй като децата в Църквата са кръстени, т.е. посредством кръщението са въведени в църковната религия. Обаче те не осъзнават, че никой не придобива Небето или вярата посредством кръщението; то е единствено знак, който припомня, че индивидът би трябвало да се възроди и че оня, който е роден в Църквата, може да се възроди, тъй като там е Словото, съдържащо Божиите истини, посредством които се прави възраждането, и точно там се познава Господ, от който идва възраждането. Ето за какво би трябвало да знаят, че всяко дете, където и да се роди - в Църквата или отвън нея, от благочестиви родители или от неолагочестиви такива - когато почине, бива признато от Господ и заведено на Небето, където то, съгласно Божия порядък, се обучава и усвоява възприятията на обич към богатството и посредством тях познанията на истината. После, като усъвършенства разумността и мъдростта, добива място на Небето и става ангел. Всеки, който мисли със здрав разсъдък, може да узнае, че никой не се ражда за Ада, а за всички е отредено Небето; че самият човек е отговорен, задето отива в Ада, до момента в който децата не могат да имат никаква виновност. 

330.

Децата, които умират, в другия живот си остават деца, душата им също по този начин остава детска, резервират същата непорочност в незнанието и същата деликатност във всичко, обаче живеят в подготвително положение, с цел да станат ангели, тъй като децата не са ангели, ами стават такива. Всеки един, който напуща света, остава в същото положение на живота, при което си е отишъл: детето остава в положението на дете, момчето остава в положението на момче, юношата, мъжът, старецът остават в положението на младеж, мъж и старец; положението на всекиго обаче след това се трансформира. Но положението на детето превъзхожда останалите, тъй като то живее в непорочност и тъй като злото, идващо от действителния живот, още не се е вкоренило в него; невинността е такава по природа, че в нея пониква всичко от Небето, тъй като невинността е правоприемник на истините на вярата и богатствата на любовта.

331.

Участта на децата в другия живот много превъзхожда участта им на земята, тъй като са облечени не в земно тяло, а в тяло, което е като ангелското. Само по себе си земното тяло е тежко, не възприема нито първите си чувства, нито първите си придвижвания от вътрешното или от духовния свят, ами от външното, или от естествения свят. Ето за какво на света детето последователно се учи да се движи, да работи, да говори; даже сетивата си, като погледа и слуха да вземем за пример, те развиват единствено посредством виталния опит. Иначе стоят нещата при децата в другия живот: бидейки духове, те работят съгласно вътрешните си начала, пристъпват без извършения, та даже незабавно проговарят, само че първо това са общи усеща, още неразчленени в понятия на мисълта; скоро обаче децата ги усвояват, тъй като при тях външното начало и вътрешното начало са еднородни. 

332.

Щом децата възкръснат (което става незабавно след смъртта), те биват заведени на Небето и поверени на ангели от женски пол, които в земния си живот нежно са обичали децата, обичайки в същото време и Господ. Тъй като на този свят са обичали всички деца, по този начин да се каже, с майчинска деликатност, ангелите ги одобряват като собствени; децата пък, заради вродената си податливост, стартират да ги обичат като свои майки. Всеки подобен ангел има толкоз деца, колкото желае от духовна родителска обич. Това небе се явява начело, напряко по линията или по радиуса, в които ангелите виждат Господ; мястото на това небе е там, тъй като всички деца живеят под директната грижа на Господ; върху тях влияе Небето на невинността, а точно, третото от небесата.

345.

Трябва да кажем също каква е разликата сред тези, които умират като деца, и другите, които умират като възрастни. Онези, които умират възрастни, имат основа, добита от земния и материалния свят, и я носят със себе си; основата е тягата памет и нейното естествено плътско чувство; тя остава непрекъсната и намира покой, само че още служи след гибелта като последна основа на мислите, тъй като в нея се влива мисълта; каквато е тази основа, и доколкото разсъдъкът подхожда на нейното наличие, подобен е индивидът след гибелта. Децата, които умират като дребни и се възпитават на Небето, нямат такава основа, а единствено природо-духовна, тъй като не носят нищо от материалния свят и от телесното тяло; по тази причина те не могат да имат груби усеща и груби намерения, а извличат всичко от Небето. Освен това, децата не знаят, че са родени на земята и мислят, че са се родили на Небето. Те не знаят, че има различен тип раждане с изключение на духовното, което става посредством познанията за богатството и истинното, посредством разумността и мъдростта, правещи човек да бъде човек. Тъй като това идва от Господ, децата си мислят и обичат да си мислят, че принадлежат на Самия Него. Но даже и положението на хората, пораснали на земята, може да стане също по този начин напълно, както е положението на децата на Небето, в случай че отстранят плътската и земната обич, т.е. любовта към себе си и обич към света и я заменят с духовна обич.

От: „ Небе и пъкъл “, Емануел Сведенборг, ИК КИБЕА
Изображение: Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed (1766), en.wikipedia.org