Умението да създаваш себе си
За да разберем кои в действителност сме, е нужно да отстраним безусловно всичко, което ни обкръжава – точно тогава ще се докоснем до дълбочината, неповлияна от никого и нищо. Почти невероятно е, не е и толкоз належащо, тъй като през днешния ден можем просто да изберем какви бихме желали да сме .
Източните мъдреци приказват за личността не като “аз ”, не посредством това, което ни отличава, а посредством общата, свързваща ни в едно безпределно цяло, частичка живот. А през останалото време?
Онова, с което се обкръжаваме, оформя нашата същина – мислите, съзнанието, подсъзнанието ни. Така изцяло естествено биват повлияни решенията и дейностите ни, а дружно с тях страстите и методът, по който ги показваме. Ето по какъв начин лека-полека, стигайки до нашите съществени разбирания за всичко отвън и вътре в нас, ние променяме даже погледа на сърцето си.
Истината е, че носим огромна отговорност и в същото време имаме неповторимата опция да “създаваме ” себе си, само че не го осъзнаваме . Не разбираме, че всичко, което с или без разрешение е станало част от обкръжението ни, влиза и вътре в нас. Книгите, които четем, филмите, които гледаме, личностите, които следваме, хората, с които споделяме – те не са просто забавление, те се трансформират компаса на нашето усещане.
Всяко произведение на изкуството е просто нечие схващане за света, отражение на концепцията на актьора за живота. По този смисъл, ние също сме създание – наше или непознато.
Когато четем, диктуваме пътя на бъдещите си мисли, когато гледаме, сътворяваме полезностите си, а когато слушаме, ние задаваме честотата, на която да тупти сърцето ни. Точно в тези моменти съзнанието попива най-силно и това, което му даваме се всмуква във всеки наш механизъм, оставяйки отражение върху здравето, самооценката и даже желанията ни.
Може да звучи нереално, само че става въпрос за ежедневни събития, оставящи след себе си дълбоки последици, тъй като зад нерешителността да последваш мечтаното , зад страха да обичаш, зад неспособността да постоиш спокойно самичък, стои нещо по-дълбоко, нещо навлязло вътре в нас.
Кръгът от въздействия, в който се озоваваме, става нашата тенденция, нашата основа, поддръжка и вяра. Той затваря в себе си и предишното, и бъдещето ни. Не постоянно взимаме най-хубавите решения, само че колкото по-осъзнато избираме околното, толкоз повече към същинските себе си ще вървим.
Защото обкръжението ни е фар, който свети единствено в желаната посока, пояс, за който се хващаме, когато се усещаме изгубени, лодка, на която възвръщаме салдото и лекотата си. А вътрешното самодоволство е разследване от вярата в личните ни желания , не в непознатите.
Вижте още прелестни текстове от авторката на facebook.com/Airletters
