За да получи туршията специфичния си приятен вкус и да

За да получи туршията характерния си прелестен усет и да се резервира дълго време, се нуждае от консерванти. Различни субстанции се употребяват с тази цел. На всеки са познати аспиринът, натриевият бензоат, калиевият сорбат като разнообразни благоприятни условия за консервиране.

Разбира се универсалният консервант е с натурален генезис - това е морската сол, както и оцетът и захарта и без тях запазването на зеленчуците е невероятно. Като консерванти се употребяват също джинджифил, хрян и други храни.

Първото изискване за сполучливо консервиране е да се употребяват качествени артикули. Влагането на тествани консерванти подсигурява вкусната и добре втасала туршия. Тя обаче ще бъде такава, в случай че и самите артикули, които ще бъдат консервирани, са подбрани деликатно.

Кое по кое време да бъде добавено в туршията?

Консервантът калиев сорбат служи за прекъсване на ферментационните процеси в туршиите. Той ги защищава също от формиране на мухъл. Продуктите остават свежи, не добиват и други странични усети от самия консервант. Този артикул е сурогат на аспирина и натриевия бензоат.

На етикетите този артикул се отбелязва като Е 202. Дозировката е указана на етикета и би трябвало да се съблюдава доста деликатно, без значение, че веществото се води нетоксично и не заплашва здравето. Прибавя се в стремежи миг на секване на ферментацията.

Натриевият бензоат е от солите на бензоената киселина и се отбелязва като Е 211. Целта на прибавянето му е да запази типа на продуктите в туршията, да ги защищити от дрожди, мухъл и бактерии.

Като бонус е способността на този консервант да усъвършенства усета на някои храни. Може да се съчетава с други консерванти. В туршията се слага разперен във вода, като на 1 грам от веществото би трябвало да подхожда 1 литър вода.

Времето на слагането му е същото както при калиевия сорбат - в стремежи миг на секване на процеса ферментация.

Времето, когато би трябвало да се извърши самият развой на секване на ферментацията, е това, в което туршията е добила усетът, който ни подхожда.

Ако пресичането се прави с натурален артикул - хрян, джинджифил или други, времето на слагане е същото, както при изкуствените консерванти. Количеството се дефинира прецизно, съгласно размера на туршията.

За овкусяване на самата туршия, контролиране на киселинността и за предотвратяване от бързо повреждане се употребяват морска сол, захар, оцет и други хранителни артикули - естествени консерванти, само че те се слагат още с приготвянето на туршията, преди да е почнала ферментацията.

Съществуват разнообразни визии за количеството сол в туршиите, само че като универсално се сочи 40 грама морска сол на всеки литър вода. Останалите естествени консерванти се слагат като количество според от типа туршия, която се прави.

А в тази публикация можете да видите и класическите типове туршии, които ще добавят трапезата ви през зимните месеци.