За да накараме децата да ни чуят или да изпълнят

За да накараме децата да ни чуят или да изпълнят нашите заръки, и най-често с тъй наречените „ възпитателна цел “, ние прибягваме до една известна измежду мнозина мярка – да ги „ тупнем “ по дупето. Това, обаче, не постоянно дава стремежи резултат. Крясъците също са изцяло детронирани като способ за влияние. Дори освен това – тези способи на образование са неразрешени от законодателствата на 53 страни по света. Но и там, както и във всички останали страни, където по тематиката няма ясно постановени правила, полемиката „ Можем ли да наказваме децата посредством физически санкции и викове “ продължава.

От една страна всички са наясно, че са нужни дисциплиниращи ограничения, с цел да се възпитат избрани качества в децата, само че от друга, за доста родители е недопустимо да им се крещи или още по-лошо, да се ползва физическо наказване. Най-малкото, тъй като емоционално-психологическия аспект е доста сериозен. Боят има директно и негативно влияние върху физическото здраве на децата, което по никакъв метод не е за занемаряване.

В страните, в които физическото наказване е неразрешено, само че и във всички останали, има родители, които поддържат и практикуват тези способи на образование. Те изрично считат, че пошляпването е изцяло безвредно и има добър резултат върху възпитанието. Опонентите на тази група родители настояват обаче, че това вреди в доста огромна степен на здравето и психологичното равновесие на децата и накърнява тяхното самочувствие.

В тази връзка, група учени от университета в Мисури са създали фундаментално изследване по тематиката. Техните констатации са систематизирани с специфичен отчет, оповестен в авторитетното издание The Conversation.

В отчета учените показват, че плесницата може да има извънредно неприятни последствия за здравето и  развиването на децата. Сред тях попадат психологичните разстройства, податливост към самонараняване и самоубийство, приложимост на опиати, забавено физическо развиване и редица други поведенчески разстройства.

Ако едно дете, което е било бито, то евентуално ще срещне съществени усложнения във връзка с развиването си в ранния учебен интервал и тийнейджърските си години.

„ Всеки удар носи както физическа, по този начин и прочувствена болежка за детето. Това е  знак за него, че родителят, който го удря, не го харесва и им оповестява, че то не е положително. Физическите санкции и шамарите са коренът на нападателно държание в бъдеще. “ , споделя специалистът по фамилно консултиране Керъл Либерман.

Учените настояват, че физическото наказване директно влияе на мозъчното развиване на децата и на техните умствени качества. Ако едно дете е физически наказвано (бито с длан или с друго средство) даже единствено един път месечно в продължение на три години, то най-вероятно ще се отличава с понижено количество сиво вещество в някои области на основния мозък, които са директно свързани с развиването на меланхолия, податливост към нездравословни привички – корист с алкохол и наркотични субстанции и редица други психологични разстройства. Учените са разкрили директна връзка сред развиването на сивото вещество и резултатите от тестванията за просветеност.

Техните изследвания демонстрират още, че не съществува „ потребно “ мъмрене, а физическото наказване води до изрично нездравословни последствия. Изводите си, експертите обосновават на разбори от 2002 година, който обгръща близо 88 изследвания по тематиката, събирани в продължение на 62 години.

Един от последните документи обгръща 75 изследвания, извършени през последните 13 години и оповестен през 2016 година, демонстрира, че няма причина да се счита, че физическите санкции имат позитивен резултат върху държанието и възпитанието на децата. Дори противоположното, децата, които са подлагани на сходен вид санкции, нормално имат антисоциално държание, демонстрират безпричинна експанзия, имат психически проблеми и срещат съществени усложнения в връзките си със своите родители в зрелост.

Източник