Надменният обича присъствието на блюдолизците и мрази това на великодушните | СПИНОЗА
За човешкото иго или за силата на афектите. Из фамозната „ Етика ”, потвърдена по геометричен метод от видния холандски мъдрец
Baruch Spinoza (1632-1677) ~ изображение Roi Alter
Теорема 57. Надменният обича наличието на блюдолизците или на ласкателите и ненавижда това на великодушните.
Доказателство. Надменността е наслада, произлязла от това, че индивидът има за себе си по-високо мнение, в сравнение с подобава; и това мнение надменният човек ще се стреми да поддържа, доколкото може; и по тази причина на надменните ще бъде прелестно наличието на блюдолизците и ласкателите (тяхното определение аз изоставих, тъй като те са прекомерно известни) и ще отбягват наличието на великодушните, които мислят за тях така, както подобава; което и следваше да се потвърди.
Забележка. Твърде надалеч бих отишъл, в случай че почнех тук да изреждам всички неприятни страни на надменността, защото надменните са подчинени на всички афекти, обаче минимум от всички афекти на любовта и съчувствието. Обаче тук ни минимум не би трябвало да се премълчи също, че високомерен се назовава и този, който има за другите по-ниско мнение, в сравнение с прилича, и по тази причина и в този смисъл надменността би трябвало да се дефинира като наслада, произлязла от неправилното мнение, с което човек смята, че превъзхожда другите. А в диаметралност на надменността самоунижението би трябвало да се дефинира като тъга, произлязла от неправилното мнение, с което човек смята себе си, че стои по-ниско от другите. След като установихме това, елементарно схващаме, че надменният е по нужда злорад и ненавижда най-вече тези, които най-вече се възхваляват заради техните добродетели, и омразата му по отношение на тях мъчно може да се победи с обич или благодеяние; а наслаждение му доставя единствено наличието на тези, които се подчиняват на безсилния му дух и от простак основават от него безумец.
Макар че самоунижението е противоположно на надменността, въпреки всичко самоуниженият стои най-близо до надменния. Именно тъй като неговата тъга произлиза от това, че по мощта или добродетелта на другите съди за своето изтощение, по тази причина неговата тъга ще се облекчи, т.е. той ще се радва, в случай че неговото въображение бъде заето с разглеждане на минусите на другите, откъдето е произлязла поговорката: Утеха за нещастните е да имат приятели в нещастието си. И, противоположното, той толкоз повече ще се наскърби, колкото повече има вяра, че стои по-ниско от другите. Оттук произлиза, че никои не са по-склонни от самоунижените към завистта и че те най-вече се стараят да следят постъпките на людете, повече да ги осъждат, в сравнение с да ги поправят; най-сетне похваляват единствено самоунижението и се хвалят с него, само че по този начин, че въпреки всичко наподобяват самоунижени. И това следва от този афект с такава нужда, както от природата на триъгълника следва, че неговите три ъгли са равни на два прави.
Аз към този момент споделих, че тези и тям сходни афекти назовавам зло, доколкото имам пред тип самата изгода за индивида. Но законите на природата се отнасят до общия ред на природата, от която индивидът е част; това желаех да отбележа тук мимоходом да не би някой да намерения, че разправям тук за минусите на людете и за техните неразумни действия, а не съм желал да изложа природата на нещата и техните свойства. Защото аз преглеждам човешките афекти и техните свойства също както другите неща в природата. И в действителност човешките афекти демонстрират в случай че не човешката мощност, то най-малко могъществото и изкуството на природата не по-малко, в сравнение с доста други неща, от които ние се учудваме и наблюдаването на които ни доставя удоволствие; само че аз не преставам да означавам в афектите това, което принася на людете изгода или което им предизвиква щета.
От: „ Етика ”, Бенедикт де Спиноза, Наука и изкуство, София, 1981г.
Илюстрация ~ en.wikipedia.org
