Thank u, next… дори когато е трудно!
За четвърт век на тая Земя, от детската градина насам, още не бях имала повече от няколко месеца единствено за себе си . Няколко месеца, в които да нямам усеща към никого, да не съм във връзка (или псевдовръзка) и да не пилея прочувствен запас да си строя въздушни кули, да не старая да съм постоянно забавна, чаровна и в положително въодушевление, да не късам венчелистчета и да не преброявам зодиакална съгласуемост.
И по този начин до предходната есен, когато споделих край! Година и половина не желая да слушам за романтика. В живота има и други неща, които го осмислят и аз бях решена да придобия онази твърда и безапелационна визия за това коя съм, когато не съм влюбена, която сякаш трябваше, щеше (по всички правила на поп психологията) да ме направи по-добър сътрудник един ден.
Разбира се, на процедура нещата не се случват тъкмо по този начин . Започна с дълги чатове и “нали имаше презентация на следващия ден, лягай си ”. Събуждах се, с цел да си пишем, към този момент с телефона в ръка – романтиката на нашето време е да получиш емотикон за положително утро.
Аз съм в отмора, твърдях. Пред себе си най-много. Но нещо ме караше да се усмихвам при всяко известие. След няколко връзки и години терапия зад тила си обаче знаех, че тази динамичност ми е прекомерно позната. Знаех, че макар вълнението, макар пеперудите, всичко това, което имам потребност да намеря в индивида до себе си, липсваше. Интегритет, съвест, емпатия, улегналост, прочувствена самостоятелност, дарба да се придържаш към правилата си, да поставиш граници, да застанеш зад изборите си – всичко това не са просто думички от речника на психолозите, те действително измерват какво и какъв брой можеш да очакваш от някого . Всичките ми червени лампички светеха.
Имах избор: да се оставя на страстите си и да започна безперспективна връзка (загърбила наивното поверие, че мога някого да променя) или да си потегли, колкото и по-трудно да е това.
Изумителна е изобретателността, с която си намираме оправдания да не поемем отговорност за личните си избори. Имам най-малко няколко приятелки, с които към този момент просто не разтварям избрани тематики. Не знам какъв брой пъти мога да чуя “ама, то по този начин се получи ”, “не съм си го избирала ”, “такъв е животът ”, “любовта е сляпа ” преди напълно да ми прелее чашата. “Аз не че съм направила умишлен избор да бъда в тази връзка, ясно виждайки какво ми предлага, то просто някак си по този начин се получи. ”
Първият път, в който – наивна и неопитна – се озовеш в несъответствуващата връзка, имаш право да кажеш, че любовта е сляпа, тъй като още не виждаш всички предупредителни сигнали . Всеки идващ път, в който избереш да ги пренебрегнеш обаче, взимаш напълно съзнателното решение да повтаряш грешките си. И ето тук разбирането ми се изчерпва.
Има още...
И по този начин до предходната есен, когато споделих край! Година и половина не желая да слушам за романтика. В живота има и други неща, които го осмислят и аз бях решена да придобия онази твърда и безапелационна визия за това коя съм, когато не съм влюбена, която сякаш трябваше, щеше (по всички правила на поп психологията) да ме направи по-добър сътрудник един ден.
Разбира се, на процедура нещата не се случват тъкмо по този начин . Започна с дълги чатове и “нали имаше презентация на следващия ден, лягай си ”. Събуждах се, с цел да си пишем, към този момент с телефона в ръка – романтиката на нашето време е да получиш емотикон за положително утро.
Аз съм в отмора, твърдях. Пред себе си най-много. Но нещо ме караше да се усмихвам при всяко известие. След няколко връзки и години терапия зад тила си обаче знаех, че тази динамичност ми е прекомерно позната. Знаех, че макар вълнението, макар пеперудите, всичко това, което имам потребност да намеря в индивида до себе си, липсваше. Интегритет, съвест, емпатия, улегналост, прочувствена самостоятелност, дарба да се придържаш към правилата си, да поставиш граници, да застанеш зад изборите си – всичко това не са просто думички от речника на психолозите, те действително измерват какво и какъв брой можеш да очакваш от някого . Всичките ми червени лампички светеха.
Имах избор: да се оставя на страстите си и да започна безперспективна връзка (загърбила наивното поверие, че мога някого да променя) или да си потегли, колкото и по-трудно да е това.
Изумителна е изобретателността, с която си намираме оправдания да не поемем отговорност за личните си избори. Имам най-малко няколко приятелки, с които към този момент просто не разтварям избрани тематики. Не знам какъв брой пъти мога да чуя “ама, то по този начин се получи ”, “не съм си го избирала ”, “такъв е животът ”, “любовта е сляпа ” преди напълно да ми прелее чашата. “Аз не че съм направила умишлен избор да бъда в тази връзка, ясно виждайки какво ми предлага, то просто някак си по този начин се получи. ”
Първият път, в който – наивна и неопитна – се озовеш в несъответствуващата връзка, имаш право да кажеш, че любовта е сляпа, тъй като още не виждаш всички предупредителни сигнали . Всеки идващ път, в който избереш да ги пренебрегнеш обаче, взимаш напълно съзнателното решение да повтаряш грешките си. И ето тук разбирането ми се изчерпва.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ