За бъдещето, което няма да търпи досегашния безумен фалш и

За бъдещето, което няма да търпи досегашния безразсъден фалш и в което човешките връзки ще вземат решение всичко, с думите на Михаел Лайтман – професор по онтология и доктрина на познанието, лекар по философия, магистър по биокибернетика, създател на над 40 книги, преведени по целия свят.

Заплаха откъм гърба

Утре няма да бъде като през вчерашния ден. Губим време и запаси за възобновяване на света, който изчезна вечно.

Има обстановки, когато нещо не е наред със здравето, само че не искаш да отидеш на доктор, може би казусът ще се позволи от единствено себе си. Понякога се позволява. Понякога не, само че продължаваш да упорстваш до последно, без да искаш да признаеш обстоятелствата. Точно както в този момент.

Живеем в повратна ера и нашето положително бъдеще зависи от това, какъв брой дълго ще останем в плен на предишното. Нека най-сетне да се освободим. Нека да признаем историческите промени. В края на краищата, те са узрели и не могат да бъдат спрени.

Развитието, всяко развиване, може да бъде непринудено или инцидентно. Природата влага всичко в стратегия и човечеството като цяло не е изключение. Днес навлизаме в ново равнище на взаимовръзка и взаимосвързаност. Това е нов стадий и в систематичен смисъл е неминуем.

Но какъв ще бъде, на каква цена ще го получим, зависи от нас. Ако се приведем в сходство с неговата интегрална същина, в случай че създадем единството главен приоритет, всичко ще върви добре и безпрепятствено. Ако се съпротивляваме, ще останем в руини.

Ерата на универсалната безсмислена претовареност и всеобщото отчуждение в хватката на глобализацията свършва. Колкото и да отлагаме края, процесът към този момент е стартиран. Повече не можем да живеем по този начин. Не тъй като някой го е забранил, а тъй като е невероятно. Светът към този момент е „ на късо съединяване “, обхванат от непрекъсваема взаимовръзка. И по тази причина следва не просто стопански спад, следва преосмисляне на полезностите и целите.

Общата стратегия на развиването ни води към свят, в който всички, толкоз разнообразни, мощни и слаби, напреднали и изоставащи, са еднообразно подвластни от останалите и от Природата, която ни е основала.

Вече не можем да живеем разграничени от другите, за сметка на другите. Единното общество е това, на което се основава положителното на следващия ден. И то не е химера с блажени усмивки, а вътрешно единение над всички разлики.

Готови ли сме за него? Все още не. Съвсем не. Това значи, че нещата няма да бъдат лимитирани с пандемията. Срив на международната стопанска система, екологични бедствия – това е цената, която ще платим по тази причина, че вървим в прорез с посоката на Природата. В резултат ще разберем това, което можем да разберем още в този момент: нашата независимост не е в бунтарството, а в осъзнатото развиване. Нашето благополучие не е в консуматорството, а във взаимното отдаване.

Ние, несъмнено, не можем да продължаваме да вършим каквото си желаеме. Но в последна сметка отново ще стигнем до това, разрушени от напразни борби.

През миналата година милиони останаха без нормалната си работа и с неразбираеми вероятности. Младежите в това време губят мотивация за работа: дай им пица, кола, компютър - и не се нуждаят от никаква кариера.

Парадигмата на потребителската конкуренция е прогнила. Идват времена, когато най-важното ще бъде обезпечаването на естествен стандарт на живот за всеки с достъп до нужните обществени услуги. Без това хората ще изгубят последните си ориентири, ще се спуснат на равнището на оцеляване, ще бъдат като зверове, които дебнат по улиците в търсене на храна. Защо би трябвало да стигнем до това?

На първо място е належащо обществото да бъде обединено от общ нерушим принцип: всички се грижим за всички по този начин, че всеки да има средства за битие. Без крайности, без отхвърлени и забравени, без непознати, които може да бъдат пожертвани. Това към този момент няма да бъде капитализъм, социализъм, фашизъм или съвременен феодализъм. Това ще бъде просто корав пиедестал, основа за новото общество, първата стъпка към него. Само по този начин ще спрем злополуката.

„ Без самун няма Тора “ са споделили мъдреците. Смисълът на това изказване е, че лишенията унищожават самата тъкан на обществото и унищожават всичко съзидателно в него. Човек, лишен от нужното, не възприема нищо, с изключение на апели към принуждение.

Такава обстановка ни заплашва напълно действително. В недалечно бъдеще ще забележим, че цялото струпване на благосъстояния, всички запаси и остатъци няма да разрешат обезпечаването на главните потребности на хората: храна, вода, медикаменти, безопасност…

Светът е в заплаха. Преходът към сплотено общество е заръка на времето. Време е да спрем с високомерието, да „ слезем от оградата “ и трезво да погледнем в бъдещето. То не е тъкмо такова, каквото си го представяхме през 2019 година. Не би било такова даже без пандемията. В него няма безразсъден фалш сред нас. В него човешките връзки вземат решение всичко. Но то няма да пристигна единствено, то би трябвало да се образува сред нас.

Днес, гледайки към идващите месеци, към този момент не сме сигурни, че обстановката ще се позволи, ще се обясни. За нас към момента е безумно тежко да слушаме за нуждата от вътрешни промени. Затънали сме в блатото от остарели възгледи и изчерпани благоприятни условия. Вълната от катаклизми ни се коства нещо неестествено, нежелано, заплашително.

Всъщност всичко е естествено и закономерно. И ни заплашва не бъдещето, а предишното. Оставайки вътрешно в него, ще продължим да се плъзгаме с целия свят, за известно време в разнообразни форми и темпове, а в края дружно и еднакво. Страданията и пепелищата са идентични на всички места. Кризата ще опустоши всички граници сред нас и ясно ще покаже: нищо няма да се получи, до момента в който не сме свързани.

Впрочем, това се демонстрира в този момент. Не е ли по този начин? С очите си виждаме, по какъв начин несъгласията раздират света и с всеки минал месец обстановката става все по-лоша. Обещанията са неистини, новините са фалшив, полезностите са престореност и двуличие. Между нас не е останало съвсем нищо същинско, откровено, значимо. Всичко пропиляхме, обезценихме, лишихме от наличие. Руините и пепелищата са към този момент тук, единствено още не са се въплътили „ в материята “. Но е въпрос на време. 

Така остарелият свят на разцепление се разпада – на първо място морално, идеологически. И вместо да потънем в мъка с него, би трябвало да се отворим за новото. 

Нашето бъдеще е в единството.

Източник със съкращения:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България