За Ахмед Доган е казано всичко. И нищо. Докато последователите

За Ахмед Доган е казано всичко. И нищо. Докато почитателите го боготворят, а враговете - сатанизират, той изкачи политическия Олимп и остана там, втренчен в бъдещето.

Човекът, прекарал целия си деен живот в политиката, изтърпял на гърба си всичко – и затворническата килия, и бутафорния преход, през днешния ден се е дистанцирал от дребнотемието и лицемерието. Нарича себе си " наблюдаващ по формулировка ", който няма да се върне в дейната политика. Но в това време в никакъв случай не е излизал от нея. Присъства с отсъствието си, приказва с мълчанието си.

Във времената на световна неустановеност и липса на вероятност, прословутите му годишни прогнози остават загадка за необятната аудитория. Чуват ги единствено тези съратници, с които споделя общ вектор.

Дали е дал обет за безмълвие или към този момент е споделил всичко, никой не знае. Факт обаче са тези негови думи, които са настоящи и през днешния ден, без значение по кое време и за кого са казани.

На 68-ия рожден ден на Доган " Стандарт " напомня единствено някои от прогнозите на почетния ръководител на Движение за права и свободи, които към този момент се сбъднаха.

За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката. Какъв бил, що бил, с несигурно съществуване, и внезапно се качва на лодката на властта и стартира да дава ум на другите.

Една партия, която трансформира властта в самоцел - това е началото на края, господа!Има доста в тази обстановка, новоизлюпени такива партии, които желаят за 2 години да наваксат опита за 20. Това не може да стане просто. Да не приказваме от гледна точна на подготвеност, от позиция на знание, от позиция на вътрешен, в случай че щете на съкровен, политически опит.

- Кризата, която стартира преди 6-7 години се задълбочава и то доста съществено, придобивайки доста странни форми, към този момент отвън сферата на финансите и стопанската система. Според мен, рецесията мимикрира и се развива към политическа рецесия в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които слагат под подозрение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане.

- Основни аргументи за ускорената вътрешна пулсация на времето е наклонността за прерастване на световната финансова рецесия в международна политическа рецесия, която слага под въпрос стабилността на международния политически ред.

- Когато улицата стартира да инициира промени в политическото статукво значи нещата са изпуснати и е към този момент прекомерно късно.

. - Бедността води до рисково преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия хайлайф на страната.

- Погрешно поднесената неолиберална идея за тотална дерегулация на новородената пазарна стопанска система я осакати. Сега нямаме нито пазарна стопанска система, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в стопанската система.

- Опорочаването на изборния развой се трансформира в зараза, която обхвана всички политически обединения и това рефлектира върху естественото възпроизвеждане на демокрацията и слага под подозрение нейната легитимност.

- Новото потомство възприема прехода с изкривени оценки.

- Либералната концепция се намира в положение на историческа пауза, таман заради това нейните цели са да противодейства на всичко, което заплашва демокрацията. Либерализмът съществено би трябвало да си приспособява визията за резистентен политически и стопански ред в света.

- Изправени сме пред сериозен недостиг на новаторски хрумвания, тъй като стремежът към властта и властовата система на обществото се трансформира в самоцел за елита със силата на опиум.

- Рестартът на демократичния модел, комбиниран с моралния императив е неизбежният излаз от обстановката на политическото ни всекидневие. Кога и по какъв начин ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия хайлайф и на гражданското общество.

- Ако желаете да ме зарадвате, покажете на света какво съставлява Движение за права и свободи.