За 70 години Израел изгради процъфтяваща икономика, стана най-голямата регионална

За 70 години Израел построи процъфтяваща стопанска система, стана най-голямата районна военна мощ и надделя многочислени врагове. Много израелци обаче се питат дали страната им не е изправена пред нова опасност: самата себе си.

На фона на наближаващата годишнината от провъзгласяването му за страна на 14 май 1948 година Израел е разграничен сред тези, за които еврейската еднаквост би трябвало да е преди всичко, и тези, които се тревожат за демократичния темперамент на страната си.

" Израелците са свързани от ориста. Когато съществуването ни бива оспорвано, ние сме единни ", изяснява Йедидия Щерн, учител по право в университета Бар Илан и вицепрезидент на мозъчния концерн Израелски институт за народна власт.

Настъпи ли сигурност обаче, " още веднъж можем на воля да се борим едни с други за посоката ", която би трябвало да се следва, споделя той.

Правителството на Бенямин Нетаняху, считано за най-дясното в израелската история, разбуни духовете измежду видни представители на обществеността, като предложи законопроект, който цели да се ускори еврейската еднаквост на Израел.

Подобни ограничения отразяват устрема на младата страна, родена от пепелта на Холокоста, да откри идентичността си, споделят специалисти.

Защитниците на тези ограничения ги оправдават с желанието да се чуе гласът и на други общности, с изключение на обичайния хайлайф.

Но техните критици, членове на опозицията, актьори, академични преподаватели или някогашни висши ръководители, се безпокоят от популистки политики, които нападат демокрацията.

Тази интроспекция се прояви неотдавна в законопроект, определящ Израел като национална страна на еврейския народ, еврейския език (иврит) - като единствен формален език, а Ерусалим - като " единна столица " на страната.

Проектът беше признат на първо четене в Народното събрание.

Стара алтернатива

В неделя министерска комисия показа различен текст, ограничителен пълномощията на Върховния съд да афишира за недействителни законите, които съгласно него опонират на демократичните полезности.

Според министрите, които поддържат този закон, съдът се е сдобил с прекомерно огромно въздействие по отношение на останалите подразделения на властта.

Върховният съд ги разгневи, като подреди евакуирането на някои еврейски селища на окупираните палестински територии и прекрати краткотрайно проект за експулсиране на африкански мигранти.

Междувременно министерството на културата се опита в последния години да редуцира средствата за културни институции, показали се като " нелоялни " към Израел.

Това раздвояване предшества основаването на Израел.

През 1947 година светските ционистки ръководители и ултраортодоксалните еврейски представители на процедура се схванаха ултраортодоксалните, които прецизно съблюдават законите на юдаизма, да си запазят правото да имат последната дума по закона в региона на частното право, да вземем за пример във връзка с брака, и да се наложи спазването на шабат - свещения ден, предназначен всяка седмица за отмора.

Споразумението остана в действие, когато Израел разгласи самостоятелност, илюстрирайки устрема за сдобряване на демократичните полезности и еврейския темперамент на новосъздадената нация.
Израел публично няма конституция, а заместващи я " съществени закони ".

През 1992 година Народното събрание одобри два фундаментални закона, които утвърдиха " еврейските и демократични " полезности на Израел и постановиха условие всеки закон да е зависещ на тези полезности. Липсата на ясно определение за " еврейски " и " либерален " обаче дава опция за тълкувания.

" Дом " или " цитадела "

" Все повече израелци изпитват потребността да избират сред " еврейски " и " либерален " и имат чувството, че при използването на тези полезности не е спазен салдото ", споделя Йедидия Щерн, основавайки се на допитвания на своя институт.

Светските евреи с европейски генезис, със социадемократически полезности, преобладаваха през първите 40 години от съществуването на Израел, споделя той. Оттогава обаче други общности, като евреите от арабските страни, религиозните националисти и ултраортодоксалните, се постановиха като политическа мощ.

Израелските араби, които съставляват 17,5 % от популацията, са даже още по-ангажирани политически.

Израелско-палестинският спор продължава да хвърля сянка върху бъдещето. Все повече десни политиците се опълчват на основаването на палестинска страна и приказват намерено за анексиране на по-голямата част от окупирания Западен бряг.

Противниците им " размахват " демократичния и демографския мотив.

Предвид демографските действителности, в случай че желае да остане еврейска страна, Израел ще би трябвало да откаже равни права на палестинците и да наложи режим на апартейд, акцентират те.

" Израел беше основан, с цел да може еврейският народ, който в никакъв случай не се е чувствал вкъщи си на никое място по света, най-накрая да има собствен дом ", съобщи неотдавна Давид Гросман - едно от огромните имена на израелската литература.

" Днес, след 70 години на удивителни достижения в толкоз области, Израел, с цялата си мощност, може би е цитадела, само че към момента не е дом. Израелците няма да имат дом, до момента в който палестинците не получат своя ", сподели той.

По БТА