Greedflation - когато несъразмерният ръст на цените се обяснява само с по-големи маржове на печалба
Юлиян Войнов, финансист и стопански анализатор
Един от първите анализатори и учени, които вкарват в всеобща приложимост термина greedflation, или инфлация поради лакомия, е Бари Ритхолц в своя блог. Той е един от откривателите, които се пробват да обяснят аргументите за високата инфлация в Съединени американски щати, а и освен там. Терминът greedflation се превежда като инфлация поради лакомия и ясно демонстрира какво се има поради. Разбира се, наподобява пресилено да се твърди, изключително след внезапното повишаване на силата, че това е главната причина за високите цени, а не просто възползване на компаниите от опцията " да ударят кьоравото ", както се споделя.
Юлиян Войнов, финансист и стопански анализатор
Един от първите анализатори и учени, които вкарват в всеобща приложимост термина greedflation, или инфлация поради лакомия, е Бари Ритхолц в своя блог. Той е един от откривателите, които се пробват да обяснят аргументите за високата инфлация в Съединени американски щати, а и освен там. Терминът greedflation се превежда като инфлация поради лакомия и ясно демонстрира какво се има поради. Разбира се, наподобява пресилено да се твърди, изключително след внезапното повишаване на силата, че това е главната причина за високите цени, а не просто възползване на компаниите от опцията " да ударят кьоравото ", както се споделя.
Поради липса на по-добър термин, инфлацията поради лакомия поражда, когато фирмите се възползват от объркването и неустойчивостта на цените, с цел да ги покачат в допълнение. Това в допълнение покачване не се дължи на по-високи разноски за входящи материали и първични материали, а е резултат от характерни тактики, употребявани от фирмите за приемане на по-високи маржове на облага.
В своите проучвания за аргументите за високата инфлация в средата на 2022 година Бари Ритхолц прави лист от 15 точки, в които съгласно него следва да се търсят главните аргументи за по-високата инфлация в Съединени американски щати и света. На 13-о място той слага търсенето на по-големи облаги. Половин година по-късно, в края на 2022, с натрупването на повече информация се оказва, че увеличението на приходите и надлежно облагите е доста по-сериозен мотор за инфлацията, като greedflation към този момент влиза в топ 5 на неговия лист.
Реклама
Същевременно американският навлиза допълнително елементи, анализирайки маржовете на облагите на компаниите през сегашния стопански цикъл след ковид-19 и открива, че от началото на рецесията, породена от пандемията през второто тримесечие на 2020 година, общите цени в бранша на нефинансовите предприятия в Съединени американски щати се покачват с годишен ритъм от 6.1% - ясно изразено ускоряване по отношение на растежа на цените от 1.8%, който характеризира предпандемичния бизнес цикъл сред 2007 и 2019 година Поразително е, че повече от половината от това нарастване (53.9%) може да се отдаде на по-големи маржове на облага, като разноските за труд способстват за по-малко от 8% от повишаването.
В развитите стопански системи и най-много в Съединени американски щати трудът и капиталът са разменили функциите си във връзка с своя принос в инфлационните процеси от 2020 година През четирите десетилетия преди пандемията (1979 до 2019 г.) облагите на компаниите са съдействали с 11% за растежа на цените, до момента в който разноските за труд - към 60%. Днес облагите са виновни за над половината от нарастванията на цените .
Наскоро един различен създател - Алберт Едуардс от Société Général, чийто разбор получи необятен отзив, обърна внимание на greedflation, дефинирайки термина като " обстановка, в която фирмите усилват цените си повече от нужното, с цел да усилят колкото се може повече облагите си ". Според Едуардс това държание изяснява частично нарастването на маржовете на облага, до момента в който производството остава релативно ниско . На долната графика се вижда какъв брой съществено покачването на фирмените облаги изпреварва повишаването на разноските за труд и нетрудовите разноски, като през днешния ден тази разлика е доста над два пъти, което е исторически връх.
Има обаче клопка и тя е в публичната реакция, която се показва в обществени безредици или просто наложително стесняване на разноските. В България сходна реакция виждаме против доста по-високите цени по отношение на други страни, за което държавното управление и браншовите организации побързаха да обвинят огромните вериги (виновни са постоянно чужденците и в никакъв случай " българският бизнес " ). Добре е да се означи, че стремежът на компаниите към по-високи облаги изрично стои в основата и на българската по-висока инфлация. Ако би трябвало да кажем за какво въпреки всичко тя стартира да спада в България преди доста страни в Европейски Съюз, greedflation e една от аргументите. Поради неработеща както би трябвало пазарна стопанска система компаниите трансферираха своите разноски доста по-рано върху крайните клиенти и сега достигнатите равнища остават относително постоянни, а спадът на цените и оттова на инфлацията е обвързван със спадащото търсене . В развитите стопански системи този развой е доста по-бавен и по-щадящ за популацията и точно заради това в някои страни в Западна Европа инфлацията продължи да се покачва, откакто в България означи очевидна наклонност на понижение.
Реклама
Причината за тази разлика е доста по-бързото нарастване на цените у нас, като компаниите освен съумяха да трансферират доста бързо по-високите цени на входящите си материали, само че и усилиха непропорционално цените на създаваните от тях артикули доста над действителните си разноски, което наду облагите им.
Разбира се, нарастването на цените постоянно е обвързвано с упованията за инфлацията. Нормалното пазарно държание е упованията на компаниите за инфлацията да се трансферира върху крайните цени. Въпросът е в скоростта на прекачване. В България това става доста бързо, до момента в който в други страни, най-много в Западна Европа, се случва доста по-бавно заради доста по-голямата конкуренция и опасенията, че компаниите ще изгубят пазарен дял, в случай че трансферират бързо повишените входящи разноски . Именно по тази причина инфлацията в еврозоната като цяло е по-ниска.
Както беше посочено, феноменът greedflation е всеобщ и България не е изключение. Въпросът е обаче за какво в България инфлацията продължава да е доста по-висока в сравнение с смяната в цените на входящите материали и растежът на разноските допускат. Все отново една немалка част от входящите материали са борсови артикули, чиито цени от дълго време фрапантно спаднаха, а разноските за труд, даже и над равнището на инфлацията, съставляват доста дребен дял (значително по-малък от този на Запад), с цел да са водещ фактор в по-високата инфлация у нас .
Отделно имаме към момента големи обезщетения за бизнеса (около 12 милиарда лева единствено за последните 3 години, 2020 - 2022). Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкоз високо. Обяснението следва да се търси в картелирани сделки, в големия дял на сивата стопанска система (33%) и укриването на налози, което фрапантно изкривява конкуренцията. Така че при свободни пазарни връзки цените би трябвало да се усилват по-бавно, както и да спадат по-бързо, в сравнение с това се случва у нас.
Един от първите анализатори и учени, които вкарват в всеобща приложимост термина greedflation, или инфлация поради лакомия, е Бари Ритхолц в своя блог. Той е един от откривателите, които се пробват да обяснят аргументите за високата инфлация в Съединени американски щати, а и освен там. Терминът greedflation се превежда като инфлация поради лакомия и ясно демонстрира какво се има поради. Разбира се, наподобява пресилено да се твърди, изключително след внезапното повишаване на силата, че това е главната причина за високите цени, а не просто възползване на компаниите от опцията " да ударят кьоравото ", както се споделя.
Юлиян Войнов, финансист и стопански анализатор
Един от първите анализатори и учени, които вкарват в всеобща приложимост термина greedflation, или инфлация поради лакомия, е Бари Ритхолц в своя блог. Той е един от откривателите, които се пробват да обяснят аргументите за високата инфлация в Съединени американски щати, а и освен там. Терминът greedflation се превежда като инфлация поради лакомия и ясно демонстрира какво се има поради. Разбира се, наподобява пресилено да се твърди, изключително след внезапното повишаване на силата, че това е главната причина за високите цени, а не просто възползване на компаниите от опцията " да ударят кьоравото ", както се споделя.
Поради липса на по-добър термин, инфлацията поради лакомия поражда, когато фирмите се възползват от объркването и неустойчивостта на цените, с цел да ги покачат в допълнение. Това в допълнение покачване не се дължи на по-високи разноски за входящи материали и първични материали, а е резултат от характерни тактики, употребявани от фирмите за приемане на по-високи маржове на облага.
В своите проучвания за аргументите за високата инфлация в средата на 2022 година Бари Ритхолц прави лист от 15 точки, в които съгласно него следва да се търсят главните аргументи за по-високата инфлация в Съединени американски щати и света. На 13-о място той слага търсенето на по-големи облаги. Половин година по-късно, в края на 2022, с натрупването на повече информация се оказва, че увеличението на приходите и надлежно облагите е доста по-сериозен мотор за инфлацията, като greedflation към този момент влиза в топ 5 на неговия лист.
Реклама
Същевременно американският навлиза допълнително елементи, анализирайки маржовете на облагите на компаниите през сегашния стопански цикъл след ковид-19 и открива, че от началото на рецесията, породена от пандемията през второто тримесечие на 2020 година, общите цени в бранша на нефинансовите предприятия в Съединени американски щати се покачват с годишен ритъм от 6.1% - ясно изразено ускоряване по отношение на растежа на цените от 1.8%, който характеризира предпандемичния бизнес цикъл сред 2007 и 2019 година Поразително е, че повече от половината от това нарастване (53.9%) може да се отдаде на по-големи маржове на облага, като разноските за труд способстват за по-малко от 8% от повишаването.
В развитите стопански системи и най-много в Съединени американски щати трудът и капиталът са разменили функциите си във връзка с своя принос в инфлационните процеси от 2020 година През четирите десетилетия преди пандемията (1979 до 2019 г.) облагите на компаниите са съдействали с 11% за растежа на цените, до момента в който разноските за труд - към 60%. Днес облагите са виновни за над половината от нарастванията на цените .
Наскоро един различен създател - Алберт Едуардс от Société Général, чийто разбор получи необятен отзив, обърна внимание на greedflation, дефинирайки термина като " обстановка, в която фирмите усилват цените си повече от нужното, с цел да усилят колкото се може повече облагите си ". Според Едуардс това държание изяснява частично нарастването на маржовете на облага, до момента в който производството остава релативно ниско . На долната графика се вижда какъв брой съществено покачването на фирмените облаги изпреварва повишаването на разноските за труд и нетрудовите разноски, като през днешния ден тази разлика е доста над два пъти, което е исторически връх.
Има обаче клопка и тя е в публичната реакция, която се показва в обществени безредици или просто наложително стесняване на разноските. В България сходна реакция виждаме против доста по-високите цени по отношение на други страни, за което държавното управление и браншовите организации побързаха да обвинят огромните вериги (виновни са постоянно чужденците и в никакъв случай " българският бизнес " ). Добре е да се означи, че стремежът на компаниите към по-високи облаги изрично стои в основата и на българската по-висока инфлация. Ако би трябвало да кажем за какво въпреки всичко тя стартира да спада в България преди доста страни в Европейски Съюз, greedflation e една от аргументите. Поради неработеща както би трябвало пазарна стопанска система компаниите трансферираха своите разноски доста по-рано върху крайните клиенти и сега достигнатите равнища остават относително постоянни, а спадът на цените и оттова на инфлацията е обвързван със спадащото търсене . В развитите стопански системи този развой е доста по-бавен и по-щадящ за популацията и точно заради това в някои страни в Западна Европа инфлацията продължи да се покачва, откакто в България означи очевидна наклонност на понижение.
Реклама
Причината за тази разлика е доста по-бързото нарастване на цените у нас, като компаниите освен съумяха да трансферират доста бързо по-високите цени на входящите си материали, само че и усилиха непропорционално цените на създаваните от тях артикули доста над действителните си разноски, което наду облагите им.
Разбира се, нарастването на цените постоянно е обвързвано с упованията за инфлацията. Нормалното пазарно държание е упованията на компаниите за инфлацията да се трансферира върху крайните цени. Въпросът е в скоростта на прекачване. В България това става доста бързо, до момента в който в други страни, най-много в Западна Европа, се случва доста по-бавно заради доста по-голямата конкуренция и опасенията, че компаниите ще изгубят пазарен дял, в случай че трансферират бързо повишените входящи разноски . Именно по тази причина инфлацията в еврозоната като цяло е по-ниска.
Както беше посочено, феноменът greedflation е всеобщ и България не е изключение. Въпросът е обаче за какво в България инфлацията продължава да е доста по-висока в сравнение с смяната в цените на входящите материали и растежът на разноските допускат. Все отново една немалка част от входящите материали са борсови артикули, чиито цени от дълго време фрапантно спаднаха, а разноските за труд, даже и над равнището на инфлацията, съставляват доста дребен дял (значително по-малък от този на Запад), с цел да са водещ фактор в по-високата инфлация у нас .
Отделно имаме към момента големи обезщетения за бизнеса (около 12 милиарда лева единствено за последните 3 години, 2020 - 2022). Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкоз високо. Обяснението следва да се търси в картелирани сделки, в големия дял на сивата стопанска система (33%) и укриването на налози, което фрапантно изкривява конкуренцията. Така че при свободни пазарни връзки цените би трябвало да се усилват по-бавно, както и да спадат по-бързо, в сравнение с това се случва у нас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ