Наистина ли болестите и нещастията са отплата за минали грехове
„ * Йов беше привикнал да гледа в предишното и не намираше грехове в себе си, тъй че не можеше да разбере аргументите за страданията си. А повода беше в бъдещето … „
Препрочетете притчата за Йов:
Всичко в живота му било превъзходно – здраве, благоденствие, благосъстояние, големи стада, щастливи и здрави деца. С една дума, всичко, за което човек може единствено да мечтае.
Но той и околните му към този момент нямали бъдеще и било допустимо да се спасят единствено посредством този, който, изгубил изцяло бъдещето си, ще резервира любовта към Бога и ще коленичи пред Неговата воля. Това бил Йов. Ако не бил подобен, щял да почине пръв. Но той бил по-чист от роднините и децата си, които били прекомерно разглезени; стабилността, благосъстоянието, осъществяването на желанията отслабили душите им.
Наближавали нови условия на живот, само че те не били подготвени за тях, защото нямали задоволително сила, с цел да се приспособяват към новото. Затова всички потомци на Йов бяха обречени.
И тогава Йов получил порция филтриране – освен своя, само че и за своите потомци.
Това въобще не било наказване за минали грехове; това била подготовка за бъдещето.
Това, което приличало на злополучие, в действителност било избавление. Но единствено при едно изискване – трябвало да се резервира любовта към Бога и да се одобри Неговата воля, било належащо да се одобри всяко злощастие като нужен стадий в познанието на любовта, да се усети най-висшият смисъл и нужда на протичащото се.
От друга страна, Йов бил привикнал да гледа в предишното и не намирал грехове в себе си, тъй че не можел да разбере аргументите за страданията си. А повода се криела в бъдещето.
„ В продължение на няколко хиляди години “ -пише Лазарев – като се стартира с индийската философия, хората твърдо вярвали, че заболяванията и нещастията са отплата за минали грехове.
Сега се задейства изцяло нов, неясен механизъм: заболявания и несгоди се даваха не на най-порочните, нито на най-грешните, а в противен случай, получиха ги най-чистите и най-любящите.
Когато Йов към този момент не можел да устои на всичко, което му се стоварило, и бил подготвен да се прокълне и самоубие, любовта го избавила.
Истинската обич наподобява като цялостно приемане на Божествената воля, която се вижда във всичко и в непрекъсната вътрешна признателност към Създателя.
По материали на Сергей Лазарев
* Йов е воин в „ Книгата на Йов “ от Стария Завет.
Книгата стартира с показване на Йов – разказан е като богат, блажен човек, който се опасява от Бога и и живее праведно. Но дявол оспорва честността на Йов и Бог, оставя Йов в ръцете на дявол и за Йов стартира покруса: изгубва децата си, благосъстояние си и здравето си. Главната част от текста се състои от диалога на Йов с приятелите му, по отношение на това, за какво Йов бива осъден по този метод и приключва с отговора на Бог.
** Сергей Николаевич Лазарев от доста години учи връзката сред положението на душата на индивида и неговата орис, както и по какъв начин нашите дейности въздействат на нашето здраве, бъдещето и бъдещето на нашите деца. Автор е на известни книги за духовния път и човешкото развиване (поредицата от книги „ Диагностика на кармата “, „ Човек на бъдещето “ и „ Опит за оцеляване “) …
