Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър
Япония има доста грехове през Втората Световна война, само че никой не е подозирал, че ще реши да атакува Съединени американски щати. Вероломната офанзива в действителност съумява да сложи на колене американската флота и доста дълго време се постанова на американците да работят, с цел да се възстановят. Известно е какво се случва по-късно. Нека разгледаме и някои различни сюжети, които страната на изгряващото слънце можеше да употребява, с цел да не навлича гнева на американците. Япония атакува колонията на Холандия в Борнео и заобикаля онази зона, която се управлява от Англия.
След това продължава нападението си в Азия и завладява точка след точка. След завладяването на Източните Инди през юли 1941 година стартират да се строят военни бази, изпращат се бойни кораби и се укрепват позициите към новата територия. Немската инвазия в ССР през предходния месец отклонява вниманието на руснаците от източния спектакъл на бойни дейности, затова в този момент Япония има достъп до редица потребни запаси като нефт, газ, манган, цинк, никел и въглища.
С взимането на толкоз потребни изкопаеми е обезпечено, че Япония става изцяло самостоятелна страна и в този момент може да диктува правила. Това е в действителност доста комплицирана маневра, изключително откакто Съединени американски щати продължава доставките на желязо, стомана и на първо място – нефт. Според разнообразни данни, повече от 80% от петролните артикули идват точно от Съединени американски щати. По това време администрацията на Рузвелт се пробва от години да употребява икономическите наказания върху Япония и да я принуди най-сетне да откаже своите апетити от Китай. Както се чака, Южен Индокитай замразява достъпа до петрола и слага ново ембарго.
Японските водачи считат да продължат своята инвазия в Източните Инди, само че осъзнават, че това ще значи и война с Англия и Съединени американски щати. Точно затова има и проекти за офанзива на английски бази над Сингапур и Хонконг, различен интерес са базите във Филипините и едвам по-късно се гледа към тихоокеанската флота в Пърл Харбър. С малко повече внимание излиза наяве, че британците няма да тръгнат на война, изключително в случай че не могат да обезпечат своя безконечен сътрудник в лицето на Съединени американски щати. Освен това са заети напълно с Германия и Италия. Единствените рационални разновидности са нахлуване на колонии, които сигурно няма да се преглеждат като доста сериозен удар.
Landscape Причината е, че в случай че се нападне една колония като Сингапур по това време, Чърчил няма да има никаква опция да стимулира американците да се включат във войната, като още веднъж ще се подсигурява солидна доставка на разнообразни артикули. Колко е било допустимо това? До някаква степен ще срещнат усложнения, изключително откакто холандската част не може да се даде толкоз елементарно. Ако японците решат да извърнат цялата си флота и да пазят новата облага, то най-вероятно ще съумеят да вземат успеха до март 1942 година С осъществяването на такава атака е разумно да гледаме и какви ще бъдат тъкмо решенията на Америка и Англия. След като няма прекосяване на Тихия океан, най-вероятно двете страни ще преследват Япония и ще търсят отговорност, само че тогава нямаше да има въздушен удар над Пърл Харбър.
Логично е, че британците няма да устоят на война, в която липсват американците. През същата година се приема контракта за наем на оръжия от Съединени американски щати и към този момент стартира зареждането на военната промишленост. По това време американски кораби не престават доставките до Англия с продоволствия. При срещата сред Рузвелт и Чърчил през 1941 година излиза наяве, че двамата разясняват дейностите в Европа, само че Япония остава доста надалеч от хоризонта. Макар и да се приказва за закани по адрес на Япония, тримата водачи – представител на Холандия също е на срещата – вземат решение просто да изпратят писмена опасност, че при ответен удар ще бъдат принудени да се намесят, изключително в случай че той е в Югоизточна Азия. Единственото, което Рузвелт прави, е да уточни на Япония, че в случай че продължат на юг, той най-вероятно ще направи всичко, с цел да подсигури своите жители. По това време всички съветници на американския президент настояват, че най-хубавата дипломация е да се употребява по-малко провокация при дипломацията с японците.
По това време Съединени американски щати не може да направи нищо, в случай че Япония удари нейната флота, вероятно се разправи с английската или холандската. На 1 декември Рузвелт в действителност споделя, че в случай че има удар по една от трите страни, то всички ще се обединят и ще търсят сметка на агресора. Когато посланикът на Съединени американски щати в Япония пита какво тъкмо би трябвало да съобщи, Рузвелт показва, че е редно да каже на англичаните и холандците в Азия, че ще получат въоръжена поддръжка.
По това време има и още едно ограничаване – Рузвелт може да разгласи война, а конгресът да я одобри. Следователно няма мотив за такава, тъй като нито една американска част не е потърпевша. Пърл Харбър се оказва подарък от Бог. Япония в действителност атакува и подписва своята смъртна присъда, вместо да се насочи към Източните Инди и да вземе нужните запаси там. Алтернативната тактика можеше да задържи вечно Съединени американски щати отвън войната. След Източните Инди е ясно, че Филипините също са военна база, която би трябвало да бъде обезвредена.
Проблемът е, че този проект е отритнат по-рано, както и богатата колония. Вместо да рискуват по-малко и просто да се насочат към околните запаси, японците избират най-големият риск – Пърл Харбър. Япония се надява, че даже тази офанзива няма да накара американците да се впуснат във война и този кон се оказва допустимо най-куц. Този избор се оказва най-голямата неточност и по тази причина Япония заплаща горчива цена, както и всички нейни сътрудници. Друг е въпросът, че самите японци в никакъв случай не се пробват да открият каквито и да било опити даже да се синхронизират по военни дейности с Германия и Италия, те избират да работят самосиндикално и по този начин последни да изгубят войната.
