Какво представлява ефектът Нова земя?
Януари 1597 година не бил най-успешният за третата експедиция на Вилем Баренц в Арктика. По време на търсене на Северен морски път корабът на мореплавателите затънал в плътните полярни ледове. Екипажът разположил лагер непосредствено върху ледовете в очакване на края на дългата полярна нощ.
На 24 януари 1597 година Герит де Веер от екипажа декларирал, че е видял Слънцето над хоризонта – две седмици преди календарното му възвръщане. Герит де Веер, един от малцината оживели участниците в експедицията, е описал резултата в своя дневник.
Това бил първият регистриран образец за резултата Нова земя – полярен мираж, при който наподобява, че Слънцето е изгряло, въпреки че в действителност то се намира зад хоризонта. Ефектът е получил пояснение и е бил приет от учените чак в края на ХХ век.
Ефектът Нова земя е полярна заблуда, обвързвана с пречупването на слънчевата светлина във въздушни пластове с друга температура.
Ефектът се състои в това, че привидният изгрев на Слънцето се случва преди действителния (астрономически) изгрев. Тоест Слънцето се появява на хоризонта по-рано, в сравнение с би трябвало да се появи въз основа на астрономическите калкулации. В взаимозависимост от метеорологичните условия Слънцето може да наподобява като линия или като четириъгълник.
Причината за резултата Нова земя се състои в неведнъж отразяване на светлината заради изкривяването на слънчевите лъчи в инверсионните пластове на атмосферта. При ясно време студеният въздух при повърхността на земята работи като лупа и изкривява слънчевите лъчи, карайки Слънцето да наподобява по-високо, в сравнение с е в реалност.
Ефектът става видим, когато размера на инверсионния пласт по хоризонта е не по-малко от 400 километра. Ефектът зависи от градиента на температурата в инверсионния пласт. Той може да се следи на всяко място, където температурните промени са задоволително огромни, с цел да доведат до високо изкривяване.
