Родена е Яна Язова, българска поетеса
Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 година Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е щерка на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто татко Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и сподвижник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и литератор акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а приключва Първа девическа гимназия в София (1930) и „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 година
![Съставено е независимо държавно управление на Български земеделски народен съюз отпред с Александър Стамболийски]( "Съставено е независимо държавно управление на Български земеделски народен съюз отпред с Александър Стамболийски")
Съставено е независимо държавно управление на Български земеделски народен съюз отпред с Александър Стамболийски
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. Той взе участие в договарянията за подписване на...
Личен живот
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин настойник и филантроп, измисля псевдонима ѝ, съвсем целият ѝ „ очевиден “ интервал от творчеството минава под упътванията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията сред двамата провокират публичен скандал заради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се приказва като за „ единствената правописна неточност на проф. Балабанов “. През 2009 година Българска национална телевизия включва историята на тази двойка в категорията „ Любовни истории “ от шоуто „ Българските събития на ХХ век “.
Язова се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „ София “, живял 16 години във Франция и доста състоятелен, който умира през 1959 година
След 1944 година
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват така наречен социалистически натурализъм за собствен живописен способ. През 1960 година за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „ Левски “ на издателство „ Народна просвета “. Издателството го включва в проектите си, само че шефът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ споделя, че няма да издадат романа.
![Роден е Георги Горанов, български композитор]( "Роден е Георги Горанов, български композитор")
Роден е Георги Горанов, български композитор
Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) е български композитор. Роден е в гр. Кюстендил. Завършва Педагогическото учебно заведение в родния си година..
Смърт
Яна Язова умира при неизяснени условия. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 година Тялото ѝ е намерено през август в дома ѝ (заедно с дневника, разперен на маса). По натрупа има следи от принуждение, само че той в горещините към този момент е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е открито.
Предположения за Язова
След гибелта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в интервала 1944 – 1974 година Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да изследва жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани комисията и своеволно влиза в жилището на мъртвата писателка дружно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 година Величка Филипова, шеф на архивите, съумява да преодолее съпротивата му и чиновници на Централния държавен списък прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има единствено чернови на неиздадените ѝ романи, с помощта на които от 1987 година нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отхвърлен като ръководител на Творческия фонд.[2][3][4] През 1980 година Николай Хайтов афишира обществено в предаването „ Всяка неделя “, изявлението е оповестено във в. „ Народна просвета “ на 19 февруари 1982 година, че е приключил разказ за живота на Левски и следва публикуването му. През 1985 година вестник „ АБВ “ разгласява фрагменти от романа на Яна Язова „ Левски “ по откритата чернова, разчетена от Петър Величков. Публично оповестеният разказ на Хайтов по този начин и не излиза.
Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от сътрудници на Държавна сигурност, а тялото ѝ умишлено е оставено да се разложи, с цел да се заличат следите от убийството; че следствието е за ликвидиране, само че Държавна сигурност изземва цялата кореспонденция от СДВР; че след това оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че обявеният от Хайтов разказ за Левски е в действителност романът на Яна Язова, който той залага за щемпел през 1985 година, само че се отхвърля да го разгласява под свое име след излизането на фрагментите във в. „ АБВ “. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде публикуван, само че Хайтов „ да не се закача “. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, който е бил персонален фотограф на Тодор Живков. За Алтънков споделя Иван Славков във втория том на спомените си. Тази версия добива сериозна известност, защото името на Хайтов е забъркано и в други обвинявания за заграбване.
![Роден е Иван Велков, български археолог]( "Роден е Иван Велков, български археолог")
Роден е Иван Велков, български археолог
Д-р Иван Велков Иванов е български археолог. Завършва остаряла история и класическа археология във Виенския университет с докторат (1915)...
Творчество
Яна Язова разгласява стихове, разкази, публикации, пътни бележки в периодическия и литературния щемпел: във вестниците „ Литературен глас “, „ Литературен обзор “, „ Развигор “, „ Вестник на дамата “, „ Дневник “, „ Мир “, „ Зора “ и в списанията „ Светулка “, „ Другарче “, „ Детска наслада “ и други. Заедно с актьора Никола Балабанов, неин шурей, издава през 1941 – 1943 известното списание за деца „ Блок “. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните претекстове в тях са свързани с чувствения живот на дамата, с мистичната мощ на естествените стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската лирика през 30-те година, е обществената тематика. В стиховете на Яна Язова се появяват облици от общественото дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в душeвността на обществените низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, по този начин и в прозата си тя демонстрира увлечение към психичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични преживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и мъчителна тоналност. В най-хубавите ѝ произведения върху психологическия претекст се наслагват имажинистки детайли – рустикални пейзажи и облици на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на прочувственото и смисловото подстрекателство. В прозата си Яна Язова търси измеренията на невероятната персона, бунтарството на духа против предразсъдъците и ориста („ Капитан “). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „ Последният богохулник “ е отдадена на покръстването и битката на престолонаследника Расате (Владимир) против византизацията на българската страна. Драматургичната интерпретация извисява облика на ослепения княз до трагизма на самотното просветление, до пророческо резюме за национално-историческото съществуване. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова основава и първия исторически разказ с небългарска тема – „ Александър Македонски “. За задачата тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е приключена до края на 1944 година, само че от нея са отпечатани единствено 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София, когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е наказан на гибел от така наречен „ национален съд “ и е погубен. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това забавно произведение.
Деветосептемврийските събития от 1944 година бележат поврат в креативния път и в житейската орис на Яна Язова. Обречена на изолираност и наложително безмълвие в продължение на три десетилетия, тя съумява да надмогне несправедливия чоп и през тези години основава книгата на своя живот – историческата трилогия „ Балкани “. Романите „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “ (части от трилогията) са необятно епично платно за националноосвободителното придвижване на българите в края на османската власт. Художествената уникалност на това огромно креативно дело се дължи на свободното съчетаване на разнородни жанрови и текстови характерности. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични проучвания, есеистичен коментар, именити текстове и биографични портрети. Нестандартността в метода към историческото време уголемява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на антични културни пластове. Философско-историческата концепция обгръща освен всеобщия ентусиазъм към независимост и подвиг, само че извежда и смисъла на моралния абсолют в лицето на Водача като образец за святото дело. Трилогията е приключена през 1962. Предложен е приживе от авторката за щемпел романът „ Левски “, който въпреки и предложен с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отритнат, тъй като тя отхвърля да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след гибелта на писателката, романът е отпечатан, квалифициран по чернови. В идващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, защото оригиналите са отмъкнати и са в неопределеност. В оживялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „ Балкани “) неиздадени приживе са и романите „ Александър Македонски “, дилогията „ Соления залив “ (част 1. – „ Голямо и Малко “, и част 2. – „ Война “), алманах с афоризми, драмата „ Силян Щърка “. Не е известно дали Язова е написала и други произведения в интервала 1944 – 1974 година
Посмъртно самопризнание
![Открито е пристанище Бургас]( "Открито е пристанище Бургас")
Открито е пристанище Бургас
Пристанище Бургас е главното пристанище в град Бургас, България. То е одобрено като главно за трансевропейската транспортна мрежа T...
Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. „ Г. С. Раковски “ 161, София, сложена през 2008 година
Столична община наименува на нейно име улица в кв. „ Витоша “. От 2007 година родният ѝ град Лом организира всяка година Национален книжовен конкурс „ Яна Язова “ за роман на млади създатели от 14 до 35 години, а от 2019 година и за стихотворение. През 2012 година томът „ Таралеж се дами “ получава премията „ Бронзов лъв “ на Асоциация „ Българска книга “, а през 2013 година и премия „ Христо Г. Данов “ в раздел „ Издание за деца “.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а приключва Първа девическа гимназия в София (1930) и „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 година
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. Той взе участие в договарянията за подписване на...
Личен живот
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин настойник и филантроп, измисля псевдонима ѝ, съвсем целият ѝ „ очевиден “ интервал от творчеството минава под упътванията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията сред двамата провокират публичен скандал заради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се приказва като за „ единствената правописна неточност на проф. Балабанов “. През 2009 година Българска национална телевизия включва историята на тази двойка в категорията „ Любовни истории “ от шоуто „ Българските събития на ХХ век “.
Язова се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „ София “, живял 16 години във Франция и доста състоятелен, който умира през 1959 година
След 1944 година
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват така наречен социалистически натурализъм за собствен живописен способ. През 1960 година за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „ Левски “ на издателство „ Народна просвета “. Издателството го включва в проектите си, само че шефът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ споделя, че няма да издадат романа.
Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) е български композитор. Роден е в гр. Кюстендил. Завършва Педагогическото учебно заведение в родния си година..
Смърт
Яна Язова умира при неизяснени условия. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 година Тялото ѝ е намерено през август в дома ѝ (заедно с дневника, разперен на маса). По натрупа има следи от принуждение, само че той в горещините към този момент е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е открито.
Предположения за Язова
След гибелта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в интервала 1944 – 1974 година Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да изследва жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани комисията и своеволно влиза в жилището на мъртвата писателка дружно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 година Величка Филипова, шеф на архивите, съумява да преодолее съпротивата му и чиновници на Централния държавен списък прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има единствено чернови на неиздадените ѝ романи, с помощта на които от 1987 година нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отхвърлен като ръководител на Творческия фонд.[2][3][4] През 1980 година Николай Хайтов афишира обществено в предаването „ Всяка неделя “, изявлението е оповестено във в. „ Народна просвета “ на 19 февруари 1982 година, че е приключил разказ за живота на Левски и следва публикуването му. През 1985 година вестник „ АБВ “ разгласява фрагменти от романа на Яна Язова „ Левски “ по откритата чернова, разчетена от Петър Величков. Публично оповестеният разказ на Хайтов по този начин и не излиза.
Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от сътрудници на Държавна сигурност, а тялото ѝ умишлено е оставено да се разложи, с цел да се заличат следите от убийството; че следствието е за ликвидиране, само че Държавна сигурност изземва цялата кореспонденция от СДВР; че след това оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че обявеният от Хайтов разказ за Левски е в действителност романът на Яна Язова, който той залага за щемпел през 1985 година, само че се отхвърля да го разгласява под свое име след излизането на фрагментите във в. „ АБВ “. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде публикуван, само че Хайтов „ да не се закача “. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, който е бил персонален фотограф на Тодор Живков. За Алтънков споделя Иван Славков във втория том на спомените си. Тази версия добива сериозна известност, защото името на Хайтов е забъркано и в други обвинявания за заграбване.
Д-р Иван Велков Иванов е български археолог. Завършва остаряла история и класическа археология във Виенския университет с докторат (1915)...
Творчество
Яна Язова разгласява стихове, разкази, публикации, пътни бележки в периодическия и литературния щемпел: във вестниците „ Литературен глас “, „ Литературен обзор “, „ Развигор “, „ Вестник на дамата “, „ Дневник “, „ Мир “, „ Зора “ и в списанията „ Светулка “, „ Другарче “, „ Детска наслада “ и други. Заедно с актьора Никола Балабанов, неин шурей, издава през 1941 – 1943 известното списание за деца „ Блок “. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните претекстове в тях са свързани с чувствения живот на дамата, с мистичната мощ на естествените стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската лирика през 30-те година, е обществената тематика. В стиховете на Яна Язова се появяват облици от общественото дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в душeвността на обществените низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, по този начин и в прозата си тя демонстрира увлечение към психичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични преживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и мъчителна тоналност. В най-хубавите ѝ произведения върху психологическия претекст се наслагват имажинистки детайли – рустикални пейзажи и облици на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на прочувственото и смисловото подстрекателство. В прозата си Яна Язова търси измеренията на невероятната персона, бунтарството на духа против предразсъдъците и ориста („ Капитан “). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „ Последният богохулник “ е отдадена на покръстването и битката на престолонаследника Расате (Владимир) против византизацията на българската страна. Драматургичната интерпретация извисява облика на ослепения княз до трагизма на самотното просветление, до пророческо резюме за национално-историческото съществуване. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова основава и първия исторически разказ с небългарска тема – „ Александър Македонски “. За задачата тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е приключена до края на 1944 година, само че от нея са отпечатани единствено 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София, когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е наказан на гибел от така наречен „ национален съд “ и е погубен. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това забавно произведение.
Деветосептемврийските събития от 1944 година бележат поврат в креативния път и в житейската орис на Яна Язова. Обречена на изолираност и наложително безмълвие в продължение на три десетилетия, тя съумява да надмогне несправедливия чоп и през тези години основава книгата на своя живот – историческата трилогия „ Балкани “. Романите „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “ (части от трилогията) са необятно епично платно за националноосвободителното придвижване на българите в края на османската власт. Художествената уникалност на това огромно креативно дело се дължи на свободното съчетаване на разнородни жанрови и текстови характерности. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични проучвания, есеистичен коментар, именити текстове и биографични портрети. Нестандартността в метода към историческото време уголемява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на антични културни пластове. Философско-историческата концепция обгръща освен всеобщия ентусиазъм към независимост и подвиг, само че извежда и смисъла на моралния абсолют в лицето на Водача като образец за святото дело. Трилогията е приключена през 1962. Предложен е приживе от авторката за щемпел романът „ Левски “, който въпреки и предложен с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отритнат, тъй като тя отхвърля да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след гибелта на писателката, романът е отпечатан, квалифициран по чернови. В идващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, защото оригиналите са отмъкнати и са в неопределеност. В оживялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „ Балкани “) неиздадени приживе са и романите „ Александър Македонски “, дилогията „ Соления залив “ (част 1. – „ Голямо и Малко “, и част 2. – „ Война “), алманах с афоризми, драмата „ Силян Щърка “. Не е известно дали Язова е написала и други произведения в интервала 1944 – 1974 година
Посмъртно самопризнание
Пристанище Бургас е главното пристанище в град Бургас, България. То е одобрено като главно за трансевропейската транспортна мрежа T...
Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. „ Г. С. Раковски “ 161, София, сложена през 2008 година
Столична община наименува на нейно име улица в кв. „ Витоша “. От 2007 година родният ѝ град Лом организира всяка година Национален книжовен конкурс „ Яна Язова “ за роман на млади създатели от 14 до 35 години, а от 2019 година и за стихотворение. През 2012 година томът „ Таралеж се дами “ получава премията „ Бронзов лъв “ на Асоциация „ Българска книга “, а през 2013 година и премия „ Христо Г. Данов “ в раздел „ Издание за деца “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ