Яли са плъхове, сваляли са тапети от стените, за да

" Яли са плъхове, сваляли са тапети от стените, с цел да си сварят каша от лепилото. " Това е една от най-големите нещастия в тези години: над 1 милион души умират при блокадата на Ленинград, траяла близо 900 дни.

28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа.

Баба умря на 25 януари 1942 година, в три часа следобяд.

Льока умря на 17 март в пет часа сутринта.

Чичо Вася умря на 13 април в два часа през нощта.

Чичо Льоша - на 10 май в четири часа следобяд.

Мама - 13 май в 7:30 сутринта 1942 година.

Савичеви умряха.

Всички умряха.

Само Таня остана.

Това четем в дневника на ленинградската ученичка Таня Савичева - документ, който по-късно, по време на Нюрнбергския развой, е употребен като доказателство за закононарушенията на нацистите.

По време на блокадата умират съвсем всички близки на Таня, а самата тя е едно от дребното деца, които след това са избавени и евакуирани. Не след дълго обаче момичето умира. А е единствено на 14 години.

Според разнообразни калкулации, над 1 милион поданици на Ленинград умират по време на блокадата, траяла близо 900 дни. При това този безчовечен опит е в действителност изцяло неправилен - от стратегическа позиция Ленинград не е нужен на Вермахта. Защо тогава Хитлер взема решение да го унищожи? Ето какво споделя в изявление за Дъждовни води немският историк Йорг Ганценмюлер:

Йорг Ганценмюлер: В Германия дълго време е признато да се приказва единствено за тези борби на територията на Съветския съюз, при които са починали доста немски бойци и офицери. Затова митът за Сталинград да вземем за пример компактно е заел място в груповата памет. До 1980-те години съвсем не се загатва за закононарушенията, осъществени от Вермахта на територията на Съюз на съветските социалистически републики - приказва се единствено за закононарушенията, осъществени от Секретен сътрудник. Нещо повече - за разлика от есесовците, бойците и офицерите от Вермахта не са считани за нарушители. Блокадата на града преди неговото завладяване дълго време се разглеждаше като нормален способ за водене на военни дейности. Забравяше се обаче, че Ленинград не е бил високомерен с взлом - жителите на града просто са били оставени да умрат от апетит.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Друго ли е през днешния ден отношението към тематиката?

Йорг Ганценмюлер: След обединяването на Германия се стигна до обединение на двете гледни точки за събитията от тези години: западната и източната. Нещо повече - стигна се до обединяване на историите, а в Германска демократична република знаеха и помнеха за блокадата на Ленинград. През 2001 година Владимир Путин и тогавашният канцлер Герхард Шрьодер поставиха дружно венец на паметника на жертвите на Ленинградската обсада.

Дъждовни води: Вие сте изучавали блокадата в продължение на години. Какво Ви потресе най-вече?

Йорг Ганценмюлер: Истинските мащаби на нещастието стават видни чак тогава, когато схванеш на какво са били подготвени хората, с цел да оцелеят. Сваляли са тапетите от стените, с цел да си сварят каша от лепилото. Яли са плъхове и котки. Стигало се е и до канибализъм. Условията са били в действителност рискови. А изключително потрисащи са, несъмнено, персоналните мемоари на оживелите - какво им се е наложило да преживеят, по какъв начин гладът е управлявал съзнанието им.

Дъждовни води: Вие сте създател на книга, в която пишете, че блокадата е част от нацистката политика на заличаване. Какво е посланието, което отправяте към читателите?

Йорг Ганценмюлер: Ленинград не е бил в епицентъра на военните дейности. Той е бил, по този начин да се каже, част от продоволствената тактика. В Берлин са поддържали мнението, че на територията на Съюз на съветските социалистически републики снабдяването на Вермахта ще се обезпечава единствено от локални източници. Което автоматизирано значи следното: локалното население би трябвало да гладува. През 1941 година германците са имали съществени проблеми със снабдяването на армията и по тази причина въобще не са се интересували от въпроса за изхранването на 3-милионния град. Най-лесно било всички тези хора да бъдат пожертвани. А и издадената от Хитлер заповед гласи Ленинград да бъде подравнен със земята - без да се прецизира какво да се прави с цивилното население. Когато германците стигат до Ленинград, излиза наяве, че жителите няма по какъв начин да бъдат изхранени, а евакуирането им би било прекомерно дълготрайно, комплицирано и скъпо. Затова вземат решение да " отрежат " града от снабдяването. И да оставят жителите му да умрат от апетит и заболявания.

Дъждовни води: Но за какво Хитлер взема решение да унищожи точно Ленинград?

Йорг Ганценмюлер: За него е било доста значимо да унищожи всички огромни градове. Говорейки за Москва, той постоянно споменавал и Ленинград.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която ще прочетете какво са казвали за Хитлер майка му, негови учители, другари, съратници и врагове: