Можем ли да се отървем от ядрените отпадъци като ги пратим към Слънцето?
Ядрените боклуци са една от най-големите спънки пред развиването на нуклеарната енергетика. Какви ли хрумвания няма по какъв начин да се освободим от тях, само че всичките са скъпи и към момента неприложими. Ето още една концепция. На пръв взор наподобява толкоз елементарно и привлекателно. Защо да не натоварим и изпратим в космоса рисковите боклуци? Или напряко към Слънцето където да изчезнат и да не ни тревожат повече?
Този проект най-малко към този момент е мъчно изпълним, първо тъй като ракетите към момента са прекомерно скъпи с цел да ги пълним с отпадък. А също и ( което е по-важното ) тъй като да се изпрати нещо към Слънцето е извънредно мъчно.
Представете си и нещо друго. Ако по някаква причина ракетата се взриви при политане и е цялостна с радиоактивни боклуци?! Дори да няма случай обаче, процесът би бил съвсем неосъществим.
Земята обикаля Слънцето с 30 км в секунда. Това е към 108 000 км в час. Ако желаеме да изстреляме ракета към Слънцето, тя би трябвало да форсира най-малко до 108 000 км час в посока противоположна на земната орбита. Ако това не стане, галактическият транспортен съд ще остане в елипсовидна орбита и в никакъв случай няма да стигне покрай Слънцето. Вторият най-бърз до момента галактически апарат, New Horizons, е напуснал Земята със скорост към 54 000 км в час. Най-бързият е Juno.
Много по-лесно е да се реализира излизане на галактически транспортен съд от нашата Слънчева система. За задачата е нужно да се реализира скорост „ едвам “ от 11 км в секунда. С други думи доста по-лесно е да се изпрати галактически транспортен съд към друга звезда, в сравнение с към нашето Слънце.
Парадоксално, само че ще бъде по-лесно да се доближи Слънцето от Марс или друга планета, ситуирана по-далеч от него в съпоставяне със Земята. Това е по този начин, тъй като колкото по-близо е планетата до Слънцето, с толкоз по-голяма скорост обикаля към него. Тогава се нуждаем и от повече сила.
Мечтата да се освободим от рисковия отпадък като го запратим да изгори към Слънцето си остава единствено фантазия. За страдание той си остава на земята, където би трябвало да го пазим в специфични скъпи складове стотици и повече години. И да внимаваме ужасно доста.
