Вуду – хаитянската религия и всичко, което трябва да знаете за нея
Вуду се намира съвсем на всички места в известната просвета и на запад ще открием, че има доста фенове, които се интересуват от неговото развиване. Присъства в най-различни филми на ужасите, апокалипсис и доста други. Хаитянското вуду е едно от най-оценяваните, а приложението е композиция сред магиите на Хари Потър и Волдемор. Мнозина я употребяват за правене на любовни вълшебства, други пожелават несгоди, най-често на своите шефове. Филмите на Дисни също включиха вуду духовник в своите филми, затова това е един от огромните и доста забавни трендове.
Така мнозина биха описали всичко това, в случай че бъдат запитани какво тъкмо съставлява тази вяра или магия. Мнозина даже са правили жертвоприношения с животни или са взели участие в нещо сходно. В тези редове сме длъжни да напомним, че не предлагаме нищо такова и не го считаме за нещо положително. От Хаити, американците развиват тази вяра мощно в Мисисипи и Ню Орлиънс.
Очаквано е, че съвсем нито един от всички типове стандарти няма общо с истинската концепция на вуду. Някои избират да имат вяра, а други считат, че това е пълноправна вяра. В това поверие се твърди, че има Бог с доста имена. В Хаити той се споделя Бондье, комбиниране от френските думи за „ добър Бог “. Името не е от толкоз огромно значение, откакто множеството го виждат като мощен и всесилен, притежаващ благоприятни условия доста по-високи от тези на своите почитатели. За да се доближи, почитателите би трябвало да приказват с редица други духове, които да предадат известията.
Те носят името Лоа или Ива на хаитянски – антрополозите считат, че това име е духът на боговете. Те са подредени в някаква подчиненост. Най-силен е Лоа, който се любува на почивки и доста други празници. Съществуват и дребни духове, изиграващи разнообразни функции в религията. Съществуват единствено преминаващи, фамилии и други в духовния свят на тази вяра. Всички духове са получили силата си от Бог, затова носят и посланията.
По време на всички церемонии и бдения, почитателите желаят от духовете препоръки, отбрана или помощ. Молбите се предават по един доста специфичен метод – миряните би трябвало да търсят Лоа и да вършат ритуала, до момента в който той е в мислите им, според от размера на желанието, шаманът може да предложи и жертвоприношение. Ритуалите се разделят на разнообразни типове, по отношение на настояването на изпълняващия ги. За да се съблюдава добра връзка с Лоа, почитателите би трябвало да се подготвят вярно за ритуала и да съблюдават традицията. Най-важно предписание е, че не са разрешени неточности в обществото, като всеки е предизвестен, че би трябвало да внимава какви решения прави.
Вярването е, че Лоа комуникира със своите почитатели посредством отнемане. Идеята е, че краткотрайно прогонва душата от тялото, употребява най-често медиум, а по-късно стартира да дава наставления. Медиумът не може да изпитва болежка, в случай че се наранява по време на обладаването си. Лоа приказва посредством него, дава указания, поучава и насочва предсказания за бъдещи събития. За мнозина, това е голяма привилегия, само че срещите с него не са толкоз чести.
Идеята за събиране с дух е обединяване със света на вуду. Подобни вярвания се популяризират в Централна и Западна Африка. Другата локация за сходни практики е Хаити, както и елементи в Северна и Южна Америка. Книгите за пояснение на тази вяра са основани като форма на анекдоти. Причините са повече от разумни, вуду е вяра, която не е записвана дълго време и действително се споделя от уста на уста. Логично е, че боговете ще имат и други имена. Религията изисква най-различни ритуали за благоденствие, практикуващи се на дневна база.
Вуду се счита за персонална вяра, почитателите могат да се срещат непосредствено с духовете и Лоа, а преживяването е друго от един човек към различен.
Африканското вуду идва от кралствата Фон и Конго. Твърди се, че е на към 6000 години. Думата идва от фонския език и значи – заветен, дух, и диета. Останалите термини също идват точно от тази просвета. Свещениците в Африка носят името мамбо или манбо. Комбинация от думите „ майка “ и „ вълшебен амулет “, до момента в който конгуанската дума е „ врач “. Кралство Фон се намира в сегашен Южен Бенин – районът се счита за люлката на вуду. До през днешния ден е и формалната вяра на Бенин, като към 40% от локалното население са почитатели. В международен мащаб приказваме за близо 60 милиона души.
Танците, ритуалите, текстовете на песните, всичко това идва от африканските райони. Повечето наподобяват достоверни за Африка, откакто шаманите най-често се преценяват и с района, в който се намират. Създадени са даже здания, сходни на манастири, където всеки би трябвало да прекара символичната си гибел – на практика да живее 3 дни и 3 нощи, без да получи храна и вода. Откъснат от външния свят, времето му се прекарва в проучване на ритуалите и използването на разнообразни диети – много садистично, изключително на третия ден в апетит.
Всяка версия е друга, по тази причина има и разлика в образованието. Вуду с разнообразни вълшебства и заклинания за зло ще бъдат сложени в друга секция на религията и носят името „ Бо “. В Хаити го назовават Макая или Бизанго. Това са секрети общества, които живеят отвън традицията на вуду и се смесват с античните черни вълшебства. Черната магия на вуду се назовава худу, най-малко в Съединени американски щати.
Нека не забравяме, че при вуду се счита, че близнаците са свещени. Традицията демонстрира, че това са двете половини на една душа. Ако един от близнаците почине, другият ще носи кукла на близнака си, вярвайки, че по този начин пази духа на своя брат или сестра. Хаитяните имат вяра, че близнаците имат специфични сили и могат да бъдат доста рискови.
Африканското вуду съумява да стигне до американските колонии и до през днешния ден продължава да се свързва точно с хаитяните. Кристофър Колумб дебаркира на остров Таино и се среща с айтитите. Островът е прекръстен на Испаньола – дребната Испания. Испанците стартират да вършат плантации и да засаждат захар, кафе и други съставки. Използват и плебеи, с цел да обработват земята. След дълги години, тези територии ще бъдат Хаити и Доминиканската република.
Жителите на Хиспаньола практикуват вуду сред XVI и XVIII век. Колонията изисквала покръстване на локалните поданици. Вуду било неразрешено, само че имало много истински способи за осиновяване на практики от католицизма и консолидираното им в личната вяра. Католическите свещеници стават Лоа. Всяко едно деяние или грях ще се отнесе до избран тип Лоа. Свети Петър държи ключовете за Рая, само че той дава отговор на лоа Папа Легба, който е страж на вратите в отвъдното.
Обладаните хора също имат позиция в тази вяра. Ще открием, че локалните ги почитат, въпреки и постоянно да се приказва на един много неразбираем език. В Африка най-убиваното животно в името на религията са кози и пилета. Крайният резултат е в действителност забавен, а за мнозина и заплашителен. След Френската гражданска война ще има и доста земетресения за тази вяра.
През 1797 година вуду духовник ще направи специфична гала за хаитянските войни, които би трябвало да станат свръхчовеци и да отхвърлят робството. До 1804 година тази магия явно държи покръстените и армии от Испания, Франция и Англия срещат сериозен отпор. Най-накрая хаитяните стават първите хора, които са се освободили. Все отново остават колония на Съединени американски щати, само че няма иго.
Днес вуду се практикува намерено в Хаити. Съществува и в някои точки на Ню Орлиънс и южните щати на Америка. За страдание неприятните практики на худу са изместили тези на вуду в някои зони и не се гледат с положително око.
Робите от Хаити носят и практиките си със себе си. Повечето се озовават покрай делтата на Мисисипи и стартират да работят. В други точки на света се практикува скришно, тъй като законът се опасява от тях, а и не се знае какъв брой тънка е разликата сред вуду и худу. Между 1915 и 1935 година американската пехота окупира Хаити. По време на този интервал към този момент са пристигнали киното и книгите, които разказват вуду като нещо грубо и кърваво. В този интервал и худу стартира да става все по-сериозно и бясно за локалните. Ню Орлиънс даже се снабдява с кралица на вуду, тя оставя наследници и предава купата на други.
Американците не харесват жертвоприношенията или сушените елементи на разнообразни типове животни, които се забъркват в отвари. Идеята за потребление на животинска кръв е немислима. Змиите също имат място в тази вяра. След това историята продължава да обръща внимание и на общественото здраве, което ускорява напрежението и преследването. Някои от водачите на тази вяра постоянно показват и доста странни предписания за лекуване.
Вуду куклите не престават да се считат за достоверно и рисково. Те са част от худу, само че легендата споделя, че притежателят може да предизвиква болежка на жертвата, употребявайки най-различни игли. Тук е моментът да напомним, че такива в никакъв случай не са съществували в религията, а са някаква форма на по-модерен прочит. За такава черна магия не е нужна кукла. Те се появяват през 50-те години на предишния век и се трансформират в доста доходоносна специалност, само че нищо повече. През 1958 година държавното управление на Съединени американски щати ги стопира от продажба и ги афишира за рискови.
