Това не бива да ни учудва: мозъците на децата от бедните и от богатите семейства функционират по различен начин
Всяко деяние, което правим, е подбудено от нашата мотивация, която може да бъде доста друга. Така да вземем за пример да отиваме на работа ни стимулира паричното заплащане. Да почистим жилището си ни стимулира моралното задоволство от чистотата, да се занимаваме с някакво занимание, с цел да получим наслаждение от него, и така нататък Тоест в последна сметка получаваме някаква премия от всяко деяние, което в действителност съставлява мотивацията. По-точно казано, стимулира ни даже не самата премия, а упованието на премията, която ни доставя наслаждение.
Само че една и съща премия стимулира другите хора по друг метод. Едно скорошно изследване, в което са взели участие младежи от богати и небогати фамилии, сподели, че общественият статус мощно въздейства върху действието на „ мотивационните “ центрове в мозъка.
Мозъчната система за укрепване
От казаното нагоре следва, че на процедура всички наши дейности са ориентирани към приемане на наслаждение. Ако човек престане да получава наслаждение, примерно заради меланхолия, той става равнодушен и губи смисъла на живота си.
Със сигурност мнозина от вас са получавали наслаждение даже единствено от обстоятелството, че са съумели да решат сложна задача или да вземем за пример за деня са съумели да свършат огромен размер работа. Това чувство поражда даже в случай че осъществените дейности не са свързани с материални награди. Именно по този метод ни стимулира нашата система за укрепване и подкрепяне.
Част от тази система е стриатумът. В едно скорошно изследване учените откриха, че работата на стриатума, един от „ мотивационните “ центрове на мозъка, се разграничава при хората с друг обществен статус.
Връзката на скоростта на реакцията с възнаграждението
Когато честотата на премиите се усилва, да вземем за пример когато човек играе някаква игра на шанса и получава облага след облага, скоростта на реакцията му се усилва. Това се дължи на обстоятелството, че на подсъзнателно равнище се стремим да имаме време да получаваме повече награди. В противоположен случай, в случай че се забавим, ще пропуснем някоя доста преференциална опция.
Това държание е особено освен за хората, само че и за животните. Стриатумът следи за изобилието от награди. Когато премиите стават по-чести, стриатумът става по-активен. Най-вероятно точно тази част от мозъка кара хората да се забързват и форсират. Всъщност, когато честотата на премиите намалее, стриатумът става по-малко деен и надлежно понижава и скоростта на реакциите на индивида.
Функционирането на системата за хонорари зависи от обществения статус
В изследването на учените са взели участие повече от 100 младежи от фамилии с разнообразни приходи. Всички те играли на една особено измислена игра. Показвали им разнообразни цифри и ги карали да отгатнат какво ще бъде идващото число – по-голямо или по-малко от 5. За правилен отговор те получавали финансова премия, а за неверен – санкция. Размерът на санкцията обаче е бил по-малък от размера на премията. Затова в края на играта всички участници в опита въпреки всичко са спечелили.
Изследователите, несъмнено, можели прикрито да манипулират шанса на участниците. Така да вземем за пример в избран миг един младеж е можел да стартира постоянно да отгатва, а по-късно, в противен случай, постоянно да бърка. В същото време откривателите забелязали, че при младежите с друг обществен статус има огромна разлика в работата на стриатума.
Тийнейджърите от по-бедни фамилии били по-безразлични към облагата и загубата. Това значи, че корпусът на стриатума е бил по-малко деен, когато те са отгатвали числата. Също по този начин, когато облагите били редки, младежите от по-богати фамилии започвали да мислят по-дълго, преди да отговорят. Това се дължи на обстоятелството, че мозъкът, знаейки, че шансът му е обърнал тил, се пробва да не загуби това, което преди този момент е спечелил. Този резултат не е бил толкоз мощно изразен при по-бедните младежи.
Изследователите означават, че на юношите от фамилии с по-нисък обществен статус им е било належащо почти същото време, с цел да отговорят, без значение дали са спечелили или изгубили. Това допуска, че премията е имала друг резултат върху тях. Тоест стриатумът е реагирал по-слабо. Казано по-просто, тези младежи наподобява са били доста по-безразлични към успехите и премиите.
Причините и следствията за всичко това към момента са тайнственост. Това обаче надалеч не е първото изследване, което демонстрира връзката сред особеностите на мозъчните функционалности и финансовото положение на индивида. Нека си напомним, че хората с огромни приходи са по-щастливи. Може би прочувственото положение въздейства върху работата на разнообразни елементи на мозъка.
Това проучване сподели какъв брой в действителност е комплицирана работата на човешкия мозък. Струва си да се замислим, дали изкуственият разсъдък ще получи и независимо ще развие нещо сходно. Или по-скоро тази научна работа ще докара до основаването на още по-съвършен и по-универсален изкуствен интелект.
