Галъп: Половината от българите имат доверие в Църквата
Близо 50 % от българите имат доверие в Църквата, сочат данни от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Данните демонстрират, че 49,7% от запитаните българи дават отговор, че имат доверие в Църквата, 34,1 на 100 дават отговор негативно, а останалите не могат да преценяват.
Църквата е измежду институциите, които обичайно се употребяват с високо доверие измежду обществото ни, тези настройки се резервират постоянни през последните години, като доверието варира сред 40 и 50 на 100, разясняват социолозите. Те установяват, че последните месеци демонстрират опазване на положителни равнища на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на обичайното за обществото ни.
" На фона на отношението към други институции, изключително тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности ", означават от " Галъп интернешънъл болкан ".
Близо една трета или 29% от сънародниците ни не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти. Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни, демонстрират данните от международното изследване.
През 2014 година още веднъж една втора - 52% от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а три на 100 са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, три на 100 са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Изследването е извършено за Българска национална телевизия сред 28 март и 5 април 2024 година измежду 805 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Данните демонстрират, че 49,7% от запитаните българи дават отговор, че имат доверие в Църквата, 34,1 на 100 дават отговор негативно, а останалите не могат да преценяват.
Църквата е измежду институциите, които обичайно се употребяват с високо доверие измежду обществото ни, тези настройки се резервират постоянни през последните години, като доверието варира сред 40 и 50 на 100, разясняват социолозите. Те установяват, че последните месеци демонстрират опазване на положителни равнища на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на обичайното за обществото ни.
" На фона на отношението към други институции, изключително тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности ", означават от " Галъп интернешънъл болкан ".
Близо една трета или 29% от сънародниците ни не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти. Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни, демонстрират данните от международното изследване.
През 2014 година още веднъж една втора - 52% от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а три на 100 са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, три на 100 са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Изследването е извършено за Българска национална телевизия сред 28 март и 5 април 2024 година измежду 805 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ