Всяко четвърто българче е оставено на баба и дядо
Всяко четвърто дете в България е оставено от своите родители, или някъде към 20% - 25% от децата у нас на процедура са без един или без двамата си родители, които работят в чужбина. В ромската общественост процентът стига до 40%.
Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато споделям, че всяко четвърто дете е вайбър дете – дете, което контактува със своите родители само по вайбър, на процедура аз изтъквам една остаряла статистика, тъй като истина е, че към днешния ден ние не знаем какъв брой деца в действителност са жертва на този проблем. Това съобщи омбудсманът Диана Ковачева на откриването на обществената полемика: „ Детето сред трудовата миграция, институционалните правила и разширеното семейство “, която провежда взаимно с Програма ROMACT на ЕК и Съвета на Европа.
„ Няма настояща статистика, няма кой да наблюдава какъв брой са децата, а от там тези деца са оставени отвън грижата на страната. Деца, които стават жертва на принуждение в разширеното си семейство; деца, които са самотни, от време на време склонни към самоубийство; деца, които отпадат от просветителната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са причинители те самите, за съжаление; деца, които имат стеснен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на неналичието на представителство; деца, които са жертва на неприятна грижа. Това са нашите деца “, по този начин очерта проблемите проф. Ковачева.
Тя добави, че инспекциите, които институцията на омбудсмана прави през годините, вследствие на постъпващите голям брой тъжби по въпроса, са обрисували основни дефицити в обезпечаване грижата за тези деца.
„ Най-често системата за протекция на детето реагира с преустановяване на мярката за протекция – с следващо настаняване в социална грижа. Тези деца остават отвън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, тъй като са сами “, добави омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се следят при такива деца - свръхагресивно държание за привличане на внимание; обществена тревожност; девиантни държания, прочувствена изолираност поради самотата и контузията на изоставянето, специфични просветителни потребности.
Подчерта, че оставянето на деца без родителска грижа е тежко и съществено нарушаване на главните права на индивида, което е опасност и за просперитета на страната, тъй като „ всяко четвърто дете е доста страшна статистика “.
Посочи, че страната ни би трябвало да има по-специфична грижа и по-специфични практики, защото огромен брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където всеобщо не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и обществената поддръжка.
„ Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните региони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. Не са създадени подобаващи принадлежности за наблюдаване на децата на трудови мигранти и по този начин не се възнамеряват ограничения и ефикасни политики на институционално равнище “, сигнализира омбудсманът.
Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато споделям, че всяко четвърто дете е вайбър дете – дете, което контактува със своите родители само по вайбър, на процедура аз изтъквам една остаряла статистика, тъй като истина е, че към днешния ден ние не знаем какъв брой деца в действителност са жертва на този проблем. Това съобщи омбудсманът Диана Ковачева на откриването на обществената полемика: „ Детето сред трудовата миграция, институционалните правила и разширеното семейство “, която провежда взаимно с Програма ROMACT на ЕК и Съвета на Европа.
„ Няма настояща статистика, няма кой да наблюдава какъв брой са децата, а от там тези деца са оставени отвън грижата на страната. Деца, които стават жертва на принуждение в разширеното си семейство; деца, които са самотни, от време на време склонни към самоубийство; деца, които отпадат от просветителната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са причинители те самите, за съжаление; деца, които имат стеснен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на неналичието на представителство; деца, които са жертва на неприятна грижа. Това са нашите деца “, по този начин очерта проблемите проф. Ковачева.
Тя добави, че инспекциите, които институцията на омбудсмана прави през годините, вследствие на постъпващите голям брой тъжби по въпроса, са обрисували основни дефицити в обезпечаване грижата за тези деца.
„ Най-често системата за протекция на детето реагира с преустановяване на мярката за протекция – с следващо настаняване в социална грижа. Тези деца остават отвън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, тъй като са сами “, добави омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се следят при такива деца - свръхагресивно държание за привличане на внимание; обществена тревожност; девиантни държания, прочувствена изолираност поради самотата и контузията на изоставянето, специфични просветителни потребности.
Подчерта, че оставянето на деца без родителска грижа е тежко и съществено нарушаване на главните права на индивида, което е опасност и за просперитета на страната, тъй като „ всяко четвърто дете е доста страшна статистика “.
Посочи, че страната ни би трябвало да има по-специфична грижа и по-специфични практики, защото огромен брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където всеобщо не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и обществената поддръжка.
„ Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните региони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. Не са създадени подобаващи принадлежности за наблюдаване на децата на трудови мигранти и по този начин не се възнамеряват ограничения и ефикасни политики на институционално равнище “, сигнализира омбудсманът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ