Всяка връзка, в която не можеш да изразяваш искрените си

Всяка връзка, в която не можеш да изразяваш откровените си усеща, без да се притесняваш, е безсмислена, тъй като точно достоверността на страстите е основата, върху която се построява дълбоката и смислена връзка.

Човешките взаимоотношения са комплицирани и постоянно изпълнени с разнообразни провокации, само че в своята същина те изискват доверие, неприкритост и взаимно почитание. Когато липсва опцията да бъдеш себе си, да изразиш своите същински мисли и усеща, връзката стартира да губи своя смисъл и стойност. Вместо да носи наслада и задоволство, тя става източник на напрежение и нерешителност.

Искреността е едно от най-важните измерения на любовта и близостта

Тя е основата на доверието – без нея връзката става куха и подправена. Когато двама души не могат да изразят свободно своите мисли и страсти, те стартират да основават бариери между тях. Тези бариери освен пречат на тяхната фамилиарност, само че също по този начин изкривяват визията им за същинските усеща, които носят в себе си. Вместо да се споделят наслади, терзания и болки, те стартират да се задоволяват с повърхностни диалози, като поддържат връзка, лишена от дълбочина.

Всяка връзка, която не разрешава откровеност, неизбежно води до самозаблуда. Човек, който не може да изрази себе си изцяло, последователно стартира да се приспособява към упованията на другия, жертвайки своята достоверност. Това води до струпване на напрежение, незадоволство и в последна сметка до отчаяние. Поддържането на видимо успокоение и естетика, основани на двуличие или премълчаване, не може да компенсира неналичието на същинска прочувствена съгласуваност.

Притеснението като преграда

Когато човек се тормози да изрази своите откровени усеща, това нормално значи, че във връзката липсва доверие или поддръжка. Страхът от наказание, отменяне или недоумение е главната причина за това терзание. В здравите взаимоотношения този боязън не би трябвало да съществува, тъй като любовта е обвързвана с приемането на другия подобен, какъвто е, с всичките му дефекти и несигурности.

Когато този главен принцип липсва, връзката стартира да се изражда в опит за поддържане на комфортен облик или версия на себе си, която в действителност не дава отговор на действителността.

В една същински смислена връзка, човек може да показа своите най-дълбоки страхове, стремежи и мисли без терзание, че ще бъде наказан. Възможността да бъдеш уязвим пред колегата си е знак, че връзката е постоянна и че двамата се доверяват изцяло един на различен. Липсата на тази опция значи, че вътре в самата връзка съществува дисбаланс, който подкопава нейната непоклатимост.

Безсмислието на подправените взаимоотношения

Връзката, в която се чувстваш заставен да криеш или маскираш своите същински страсти, не може да бъде избрана като същинска обич. Фалшивите усмивки и празните думи не могат да основат дълготрайна връзка, основана на схващане и взаимно почитание. Вместо това, такива връзки се трансформират в задължение, в което човек се усеща затворен и неразбираем.

Истинската обич се построява върху неприкритост и достоверност. Да се страхуваш да бъдеш себе си в една връзка, значи да живееш в сянка, без опция да се разкриеш изцяло. Постепенно това води до възприятие на празнина и изолираност, даже когато на повърхността връзката може да наподобява постоянна.

В реалност, сходна връзка освен че не предлага същинско задоволство, само че също по този начин подкопава способността на индивида да изпитва и схваща дълбоките аспекти на любовта.

Смисълът на същинските връзки

Всяка смислена връзка изисква независимост на изложение и неприкритост. Любовта не е единствено прелестно възприятие или страст; тя е и непрекъснат развой на опознаване на другия и себе си. Когато двама души имат смелостта да споделят своите страсти, те основават пространство за същинска непосредственост, в което могат да порастват дружно. Тази непосредственост е основата на дълбоките и трайни връзки, в които човек не се опасява да бъде уязвим и да демонстрира своята същинска същина.

Изразяването на откровените усеща е акт на доверие и почитание. Когато един човек се усеща удобно да изрази своите мисли и страсти, той построява връзка, която е устойчива и същинска. В противоположен случай, когато липсва това пространство за искреност, връзката става безсмислена, тъй като престава да бъде същински източник на поддръжка и развиване.

Без откровеност и неприкритост всяка връзка губи своето значение. Тя става просто маска, прикриваща същинските страсти и мисли, което води до отчуждение и незадоволеност.

Смисълът на любовта не е единствено в моментите на наслада и естетика, а и в способността да бъдем себе си, да споделяме своите най-дълбоки усеща и да се усещаме разбрани и признати. Всяка връзка, която не дава тази опция, се трансформира в безсмислена форма на общуване, лишена от същинската стойност на любовта и близостта.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още:  Петте езика на любовта – по какъв начин да одобряваме и показваме обич