Дори на неродените бебета, слушащи новините в коремите на майките

Дори на неродените бебета, слушащи новините в коремите на майките си, е ясно, че кабинетът „ Радев “ има доста лица за доста използва.

За вътрешна приложимост сме решителният коректив, който е изтощен от войната и безпътицата на Европа, използваме гръмки слогани и веднага ще покажем по какъв начин пазиме националния си интерес.

Същевременно не съумяваме да дефинираме националния интерес и шикалкавим от „ Договорът с Боташ е машина за пари “ до „ Я да го замразим, че да спрем да се вътрим всеки ден с половин милион зелени пари “. Или пък какъв брой значимо е да си играем с Райнметал, само че в действителност е неизгодно. За мир сме, само че дано да развием още умеенето си да продаваме оръжия на тези, които водят война.

За външна приложимост, изключително когато приказваме на непреводими езици за всеобщата аудитория, сме както нормално — Yes, sir!

Ще наложим наказания, само че в действителност няма. Имаме съображения на български, само че сме постоянен и предвидим сътрудник на европейски език.

На думи желаеме да покажем зъби, само че на дело демонстрираме голи плещи.

Като впиянчения квартален мачо, който крещи, че ще изпонабие всички, които го нервират цяла вечер, само че най-после се оказва самичък, задремал безпаметно на пейката, до момента в който не го разсънят първите кучета на утринна разходка, пристигнали да го препикаят.

България се пробва да се трансформира в Орбановата Унгария, само че единствено на думи, и макар че може да поизвие някоя и друга ръка, не го прави. И не го прави, тъй като към момента няма отговор на въпроса: за какво?

Какво целим, какво желаеме от интернационалното състояние? И не, не е единствено пари по ПВУ. С кого желаеме и по какъв начин желаеме да си другаруваме е огромен въпрос. Обсъждаха го в Анкара, където Турция удостовери позицията си на районна мощ, от която, желаеме или не, зависи значително сигурността към и в нашата страна.

Но Турция знаем какво желае. И то е доста. Знаем за претенциите им към територии на разнообразни съседи, знаем реакциите им към разнообразни спорове и процеси в близост. Защото с малко ровичкане в новинарските потоци човек елементарно може, на две на три, да си изведе какъв е националният интерес на Ердоганова Турция.

А ние нашия не го знаем. Как виждаме България в идващите 5-10-20 години? Като туристическа дестинация, като IT мотор на Европа, която незабавно би трябвало да навакса в AI и построяването на data центрове, като енергиен хъб, като балканска Швейцария, която печели доверието на сътрудници от разнообразни световни полюси и може да е посредник при контактите им, каквото прави Турция доста добре? Не знаем.

На приказки желаеме да сме богати, да имаме раждаемост, чиста природа, промишленост за знамение и приказ. Но когато стигнем до „ Как? “ — шикалкавим и приказваме с кухи изречения.

И в случай че последните години беше предстоящо в политическото безвремие това да се задълбава, към този момент имаме монолитно болшинство, на което нацията се довери. И то даже няма управническа стратегия към този момент трети месец.

Имаме единствено AI-генерирани празни приказки и биполярно геополитическо разстройство.