Защо никога не бива да съжаляваш за нещо, което се е случило
Всяка алегория има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са по едно и също време потребни и приятни за четене. Те постоянно са с дребен размер, а сентенцията е задоволително ясно обособена. Друга специфичност е, че всеки от нас би трябвало да я прочете и самичък за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите нормално ни демонстрират някои елементи, които сме пропуснали, само че са основни. Затова и през днешния ден ви представяме една алегория, която ще ни покаже за какво не трябва да съжаляваш за нещо, което се е случило.
Имало едно време един крал, предават от gnezdoto.net. Той имал другар, с който се познавали от доста години. Приятелят на краля имал необикновен табиет – каквото и да се случи в неговия живот – положително или неприятно, постоянно казвал: „ Това е добре! “.
Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му другар също бил с него. Той нормално приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то тъкмо с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала встрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, само че както нормално споделил:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и почнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкоз сърдит, че изпратил приятеля си в пандиза.
След към година, когато кралят още веднъж бил на лов, попаднал в доста рискова гориста околност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето населено място. Запалили огромен огън, донесли дълъг прът и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали поверие, че в никакъв случай не трябва да ядат човек, на който липсва някаква част от тялото. И по този начин, отвързали краля и го освободили.
Когато се прибрал, той се замислил надълбоко за случилото се и за приятеля си, който към този момент цяла година гниел в пандиза по негово разпореждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му споделил:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на оня лов пушката ми откъсна палеца.
И тъй като в този миг се чувствал доста отговорен пред другаря си, откакто му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му изискал амнистия:
– Чувствам се доста отговорен. Постъпих с теб доста неприятно!
– Не! – дал отговор приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че заставам една година в пандиза?
– Ако не бях в пандиза, щях да бъда дружно с теб при канибалите… – споделил мъдрият човек.
Притчата е част от сборника „ ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА “, издателство Гнездото
