Докато всички гледат новороденото, само майката гледа дъщеря си…
Всяка жена го е усещала.
Докато всички виждат новороденото, майката на младата майка вижда щерка си. Все още не е баба, тъй като първо оказва помощ на щерка си да стане майка, грижи се за бебето не тъй като то плаче, а тъй като нейното лично дете плаче.
Плаче, тъй като я болят гърдите, плаче, тъй като не спи.
Майката на майката пере облекла, сменя чаршафи, тъй като знае какъв брой е мъчно да си майка.
На зазоряване тя мисли какъв брой пъти ще се разсъни щерка й и идва в болничното заведение доста рано сутринта, с цел да помогне малко, взема детето на ръце и излиза от стаята, с цел да може щерка й да поспи най-малко още час.
Тя подготвя топла храна и пече сладкиш. След това се грижи щерка й да яде, тъй като знае, че има потребност от мощ.
Майката на майката вижда какво се случва с щерка й, не като другите. Нито брачният партньор й, нито свекърва й, нито сестра й могат да видят това, което вижда личната й майка.
Майката на майката слага личния си живот на пауза, с цел да научи щерка си да сменя памперси, да къпе новороденото, да успокоява коликите през нощта, да прави компреси на гърдите, да храни бебето, да поставя детето да спи.
В този миг цялата й роля е да улесни живота на детето си и внука си.
Всички млади майки имат потребност от жена-майка, която знае какво ще се случи по-късно, която схваща какъв брой сложни са първите дни.
„ Майката “ на майката може да бъде също сестра, другарка, свекърва, съседка, снаха, вуйна. Жена, която поддържа и схваща, която оказва помощ и успокоява – тъкмо от това се нуждаят дамите в следродилния интервал.
А вие преживявали ли сте подобен интервал?
