Всяка година в България майките на близо 6000 бебета са

Всяка година в България майките на близо 6000 бебета са разграничени от новородените си, а интервалът на разлъка може да варира от няколко седмици до няколко месеца. Това са майките на тези 6000 бебета, появили се прибързано на света, които имат потребност от профилирани и интензивни медицински грижи, с цел да приключват развиването си отвън майчината вътрешност.

Организацията на болничния престой на майките, родили прибързано, оказва значително въздействие върху тяхното психо-емоционалното положение и прекарване след раждането. През февруари 2021 година Фондация " Нашите недоносени деца “ организира онлайн изследване измежду 582 майки, родили прибързано, с цел да събере информация за организацията на болничния им престой и отражението ѝ върху психо-емоционалното им положение.

Данните от проучването разкриват основна липса на практики, вземащи под внимание прекарванията на прибързано родилите дами, при обмисляне на болничния им престой.

Проучването е построено към хипотезата, че настаняването на майки, родили прибързано, в обща стая с майки, които не се постанова да бъдат отделяни от новородените си и прекарват времето с бебетата си в общата болнична стая, е евентуален източник на в допълнение психологично страдалчество за първите, усилва отрицателните прекарвания, свързани с травматичното събитие, както и затруднява психо-емоционалното им стабилизиране.

Според резултатите, 69.6% от майките, взели участие в изследването, са споделяли стая с дами родили на или към датата на термина си, което е оказало отрицателно въздействие върху психо-емоционалното им положение. Най-често срещаните избрания, които интервюираните употребяват, с цел да дефинират метода, по-който са се чувствали в обстановката, са: депресиращо, съсипващо, кошмарно, виновност, горест, болежка, боязън.

" На никого не го поисквам. Няма по-голяма болежка от това да родиш и да не можеш да бъдеш с детенцето си. Срина ме още повече. Гледах по какъв начин на всеки 3 ч. взимаше бебчето си при нея и го кърмеше. Как го гушкаше, а аз даже още не бях видяла моето бебче. Радвах се за нея, само че не можех да скрия сълзите си, пробвах се да се държа, с цел да не скапвам нейния прекрасен миг, да не я карам да ми съчувства и успокоява, а да се радва на детето си. Плачех най-често нощем. Не желая да се връщам там, в оня миг.... Боли… “, споделя анонимна участничка в анкетата.

В тази обстановка няма нужда от вложение на спомагателни финансови и материални запаси или зает е на повече от плануваните медицински експерти. Необходимата смяна се свежда до вземане предвид на обстоятелството, че прибързано родилите дами, както и майките, чиито бебета се нуждаят от интензивни грижи, се намират в качествено друга обстановка от останалите майки, което допуска застраховане на базови условия, подкрепящи тяхното възобновяване, а не нанасящи спомагателни психо-емоционални контузии, както е сега.

С показаните данни, Фондация " Нашите недоносени деца “, се стреми да насочи вниманието на лечебните заведения към казуса и да моли към предприемане на стъпки за смяна на практиките по образуване на следродилния престой на майките на недоносени, както и новородени, нуждаещи се от интензивни грижи.

Целта е да се провежда настаняването им по метод, съхраняващ достолепието и подкрепящ психическото им възобновяване след преживения травматизъм, асоцииран с преждевременното раждане. Бебето и майката са част от една обща картина, те споделят една история, поради което, благополучието на единия е обвързано с благополучието на другия, а подобряването на грижите за тях изисква използването на сложен метод, адресиращ както физиологичните, по този начин и психо-емоционалните им потребности.