Всяка година почти три четвърти милион души умират от болести,

Всяка година съвсем три четвърти милион души умират от заболявания, пренасяни от комари, а с изменението на климата казусът се утежнява. Учени от Европейски Съюз дават на здравните управляващи нужните им принадлежности, с цел да подхващат бързо целенасочени дейности.

Някои от най-смъртоносните животни имат най-миниатюрните ухапвания. Неоспорим факт е, че повече от един милиард души годишно се поддават на заболявания като малария, денга, зика и жълта тресчица. Всяка година тези инфекции, пренасяни и излъчени от кръвосмучещи комари, са причина за гибелта на близо 700 000 души в международен мащаб. Маларията, която е отговорна за повече от половината от тях, за жал е най-смъртоносна при деца под петгодишна възраст.

Ендемията освен че към този момент е реалност в цяла Африка на юг от Сахара, в Югоизточна Азия и Латинска Америка, само че съществуват и предупредителни сигнали за приближаването на тези заболявания все по-близо до Европа. Глобалната търговия и пътуванията оферират направления за разпространяване на комарите. Променящите се метеорологични модели, усложнени от изменението на климата, обезпечават изискванията за някои типове, към този момент изпратени в учебниците по история, да възстановят своите популации в Европа.

Глобално роене

Тази опасност е онагледена най-добре в таблото за ръководство на Системата за ранно предизвестие за заболявания, пренасяни от комари (EYWA). Всички графики за вирусите на малария, денга, зика, чикунгуня и западнонилска тресчица демонстрират сходна, тревожна възходяща траектория. От 2008 година случаите на малария в Европа са се нараснали с 62 %, тези на денга, зика и чикунгуня са нарастнали със забележителните 700 %, а случаите на вирус на западнонилска тресчица трагично скочиха през 2018 година

„ Проблемът в действителност е огромен “, споделя доктор Харис Контоес, шеф „ Научни проучвания “ в Института по астрономия, астрофизика, галактически приложения и отдалечено наблюдаване към Националната обсерватория в Атина и координатор на мрежата EYWA. „ Проблемът постоянно е бил огромен, като се има поради, че са наранени милиони хора из целия свят, само че през последните 10 години тези заболявания от ден на ден се предават в Европа, даже в северноевропейски страни “, разяснява той.

Като акцентира последните огромни наводнения, довели до повишаване на броя на комарите в Германия до 10 пъти, Контоес счита, че изменящият се климат подтиква тази наклонност, като казусът става все по-сериозен: „ В предишното тези заболявания са били познати главно в тропическите зони, само че изменението на климата трансформира екосистемите и развиването на популациите от комари в цяла Европа. “

Изпреварване на кривата

В отговор на това Контоес и неговият екип в EO BEYOND Center към Националната обсерватория в Атина, в съдействие с главните сътрудници, Ecodevelopment и Лабораторията за физика на атмосферата към университета в Патра, както и сътрудници от още 13 партньорски организации от Германия, Гърция, Италия, Сърбия и Франция, създадоха Системата за ранно предизвестие за заболявания, пренасяни от комари (EYWA).

Системата оказва помощ на локалните управляващи да завоюват крачка преднина, преди комарите да доведат до зараза, защото ранното предизвестие обезпечава време за предприемането на превантивни дейности. Тя комбинира усъвършенствано моделиране с данни от наблюдения на Земята от спътниците на програмата „ Коперник “, дружно с най-новите статистически данни за здравето, ентомологията (клонът на зоологията, занимаващ се проучване на насекомите), хората и околната среда. 

Неотдавна EYWA получи първата премия „ Хоризонт “ на Европейския съвет по нововъведенията (ЕСИ) за ранното предизвестие за епидемии, която им донесе финансиране в размер на 5 милиона евро за по-нататъшно развиване.

„ Преди EYWA не познавахме доста добре съответните райони с висок риск от предаване на патогени “, споделя Контоес. „ С EYWA имаме точни и по-подробни сведения къде се чака размножаване на комари. Като знаят това овреме, здравните управляващи могат овреме да вземат ограничения за битка против комарите. “

Такива превантивни ограничения включват интензивно напръскване във високорисковите зони, само че също и целенасочени акции от врата на врата за увещание на хората да не оставят застояла вода в резервоари, където комарите се развъждат. Кампаниите включват и активизиране на научни общности за слагане на клопки за комари.

„ След като знаем от данните от клопки каква е популацията и равнището на инфектираните с вируси комари, можем да имаме доста по-ясна визия каква тъкмо е епидемиологичната и ентомологична опасност “, разяснява Контоес. В деветте европейски района, където EYWA е работила през последните три години, е открито сензитивно понижение на комарите: съвсем на половина. В дълготраен проект това може фрапантно да понижи броя на съществено заболелите хора.

Екипът употребява също и мобилни приложения, като да вземем за пример Mosquito Vision and e-bite за по-добро взаимоотношение с жителите при тревожни равнища на броя на комарите.

Нови данни от просвета с присъединяване на жителите

Контоес и сътрудниците му не са единствените отпред на амбициозни софтуерни решения, ориентирани към възходящата опасност от комари. Експертът по компютърна екология, професор Фредерик Бартумеус от Висшия съвет за научни проучвания в Каталония, Испания, е посветил цялата си кариера на разбора на данни за придвижването на животните. Но, от павианите в саваната до морските птици в Тихия океан, събития през 2013 година променят неговия фокус върху екологичните взаимоотношения човек—комар.

„ Имаше доста тигрови комари в североизточната част на Испания и желаех да оказа помощ за оправянето с проблем, засягащ моя район “, споделя той. Неговото решение? Ново мобилно приложение, което предизвиква хората да поемат ролята на учени, като снимат комари и записват ухапванията от тях, с цел да добавят данните и подобрят точността на прогнозиране с модели.

Седем години напред във времето и Mosquito Alert — приложението, създадено от Бартумеус и социологът Джон Палмър, има стотици хиляди изтегляния. Изглежда, че поканата към потребителите да снимат комари и да записват техните ухапвания, е изненадващо известна: „ Хората го харесват! С времето построяваме картина на гъстотата и интензивността, която можем да използваме за подбиране и установяване на типовете благодарение на машинно образование “, добави той.

Mosquito Alert е основна част от FARSEER: идващото потомство система за ранно предизвестие за преносители на заболявания, един от другите финалисти за премията „ Хоризонт “ на ЕСИ. FARSEER съчетава науката с присъединяване на жители посредством Mosquito Alert с интелигентни клопки, които автоматизирано разпознават типовете, и усъвършенствано моделиране, интегрирано в система за подкрепяне на пространствени решения. Системата към този момент е демонстрирана на равнище община в Барселона.

За здравните управляващи тази система предлага навременни и ориентирани карти на риска с висока степен на акуратност — до 20 метра. За учените това е отворен план, който би трябвало да форсира намирането на решения. За жителите това е двупосочен развой на социална ангажираност, който разчита на техния принос и спомага за възстановяване на осведомеността им.

Справяне с денга в Югоизточна Азия

Екипът зад основаната на спътници система за модели за прогнозиране на денга (D-MOSS) — различен финалист за премията „ Хоризонт “ на ЕСИ, се е заел с провокациите, сложени от треската денга в Югоизточна Азия.

„ Основната причина да се фокусираме върху денга е фактът, че в международен мащаб тя е най-бързо разпространяващата се болест, пренасяна от комари, броят на хората, живеещи в риск от пораждане на огнища на денга, доста се е нараснал в резултат на изменението на климата, а в същото време липсва съответно лекуване “, разяснява доктор Джина Царучи от изследователската организация HR Wallingford, която управлява консорциума.

D-MOSS комбинира сателитните данни с най-актуалната статистика за случаи на денга от сътрудници на място — основно в Малайзия, Шри Ланка и Виетнам. Целта е елементарна — да се обезпечи информация месеци по-рано, с цел да се помогне на управляващите по-добре да насочват ресурсите и да управляват огнищата.

„ По традиция страните подхващат дейности едвам откакто случаите на болни от денга доближат несъмнено равнище. D-MOSS им оказва помощ да подхващат превантивни дейности, което дълготрайно ще им помогне да икономисват запаси и да избавят животи “, споделя Царучи.

Благодарение на положителните взаимоотношения с локални сътрудници, екипът на D-MOSS съумя да създаде на инструмента по този начин, че той да дава отговор на съответните им потребности. Част от това развиване е образованието на локални чиновници, което им оказва помощ по-ясно да схващат по какъв начин да поясняват и ползват вероятностните прогнози, генерирани от D-MOSS.

„ Разбира се, опциите на инструмента стигат единствено толкоз надалеч “, споделя Царучи. „ Той може да вземем за пример да ви даде 60 % възможност за пораждане до три месеца на огнище на заболяване в провинция на Виетнам. Не може обаче да ви каже какво тъкмо да вършиме с тази информация. “ С помощта на Световната здравна организация (СЗО) се водят обособени диалози с министерства на опазването на здравето, с цел да се дефинират праговите равнища за превантивни дейности.

С взор напред

Какво е бъдещето на тези системи и могат ли да работят дружно?

EYWA понастоящем уголемява своята мрежа — единствено тази година към системата са добавени две нови страни отвън Европа: Кот д'Ивоар и Тайланд. Вече си сътрудничи със Съвместния проучвателен център на Европейската комисия, с цел да подкрепя управляващите в оправянето с предстоящ риск от пандемия и задаването на нови стандарти за Европейски Съюз. Неотдавна бе интегрирана като пилотен план в e-shape community на Европейски Съюз — водещият план за възстановяване използването на данните от космоса EuroGeo.

Екипът на FARSEER ще продължи да се концентрира върху развиването на обособените ѝ съставни елементи и ще търси благоприятни условия за разширение. „ Настроен съм доста оптимистично за бъдещето “, споделя Бартумеус. „ Смятам, че това, което се опитваме да вършим, ще стане стандарт за управление на пренасяните от комари заболявания. Тези хрумвания за генериране на данни от разнообразни източници, на данни от мрежи и общности имат бъдеще. “

Що се отнася до D-MOSS, екипът зад системата ще се опита да разшири нейния обсег в други елементи на Азия — на прицел са Бангладеш, Камбоджа, Индия, Пакистан, Филипините, Сингапур и Тайланд. Царучи е позитивно настроена за бъдещето и евентуалното ѝ влияние: „ Можем да предоставим D-MOSS разполагаем на всяка страна, която се нуждае от нея, и тя може да докара до понижаване на случаите на денга. “

А има ли опция за съдействие сред тримата финалисти? „ Със сигурност съществува опция да се допълваме взаимно от в този момент нататък “, споделя Контоес. „ Ще потърсим общи благоприятни условия и ще се опитаме да разберем дали можем да обединим силите си. “

Изследването в тази публикация е финансирано от Европейски Съюз. Тя е оповестена първоначално в Horizon, списанието за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.