Всяка година Ню Йорк е домакин на най-големите празненства по

Всяка година Ню Йорк е хазаин на най-големите празненства по случай 4 юли, националния празник на Съединени американски щати. Тази година се чака фойерверките да надминат всички упования по трасето от Бруклинския мост до водите към Статуята на Свободата, където “лейди Либърти ” индиферентно се извисява на своя остров в устието на река Хъдсън, облечена в роба, държаща факел в дясна си ръка и книга в лявата.

Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете страни и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. От 1886 година до откриването на самолета тя е първият американски знак, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка.

Един чудноват проектант и ваятел, французинът Фредерик Огюст Бартолди, преборва всички скептици и инженерни компликации, както и вилнеещата стихия по време на превоза, с цел да вкара “дамата ” на крайници в пристанището на Ню Йорк. А Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща структура.

Статуята е била в началото проектирана за Суецкия канал в Египет. Бартолди предлага на хедива на Египет Исмаил паша за построяването в северния завършек на Суецкия канал на голям морски фар с формата на древноегипетска селянка в тога, държаща повдигнат факел. За задачите на този план са направени скици и макети, само че по този начин и не се пристъпва към неговата реализация.

Първоначално набирането на средства и поддръжка в Съединени американски щати е тече извънредно неенергично. Отнема към 15 години статуята да бъде съединена и приключена в един квартал на Париж, преди американските жители да прегърнат концепцията.

Когато Бартолди за първи път идва в Ню Йорк през 1871 година, той взема решение, че “Парк Бруклин Проспект ” или новоизграденият Сентръл Парк са евентуално вероятни места за градежа на монумента. Но е взето решение остров Бедлоу (сега остров Либърти) да бъде мястото на признака на свободата. Бартолди даже предлага статуята да бъде покрита със злато, само че не среща поддръжка.

Факелът на статуята е показан с огромен триумф през 1876 година на панаир във Феърмаунт Парк, Филаделфия. Със средствата от тази галерия Бартолди най-после събира задоволително капитал за създаване на главата на статуята с корона със 7 лъча, всеки от които символизира седемте морета и седемте континента. Статуята е изпратена с транспортен съд до Ню Йорк на части. Те идват в Съединени американски щати на 17 юни 1885 година, а пиедесталът е приключен едвам през април 1886 година Официално колосът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 година

Когато паметникът е открит, феминистки групи, подкрепящи правата на дамите, стартират да се оплакват, че голяма женска фигура, представляваща свободата, ще стои в пристанището на Ню Йорк, когато множеството американски дами нямат свободата да гласоподават.Статуята на Свободата се посещава от към 3 милиона души на година. Обявена е за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година. След 11 септември 2001 година е затворена от съображения за сигурност и сигурност; отворена е за посещаване още веднъж през 2004 година с ограничавания за броя на посетителите, които могат да се изкачат до върха.

Дубликати на Статуята на Свободата има и в Париж. Единият от тях се намира в Люксембургската градина, като на пиедестала написа, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Другият препис се намира на остров Сен Луи в река Сена. Има две дати, изписани върху нея: 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – Деня на независимостта на Съединени американски щати.