Всяка година на 19 май в Джебел се отбелязват трагичните

Всяка година на 19 май в Джебел се означават трагичните майски събития от 1989 година, последвани от невижданата бежанска вълна към Турция. Когато керваните потеглили към южната граница, стоматологът доктор Фикри Гюлестан бил в Пирдоп. Само клюки достигали до него за ставащото в етнически смесените региони. Не желае да споделя за репресиите, на които е бил подложен преди така наречен „ Голяма екскурзия “. С принуда споделя, че е бил наложително изселен от Момчилград в Пирдоп, където живял близо три години.

" Няма да се върша на страдалец "

„ През тези дълги месеци никой там не ме погледна изкривено. Хората знаеха за какво съм измежду тях и уважаваха достолепието ми. Там няма и един турчин, само че за тях нямаше значение какъв съм. Давал съм лекарски наряди в Копривщица, имаше километрични опашки пред кабинета ми “, спомня си стоматологът.

Изгонили го от Момчилград, тъй като отказвал да посочва пациентите си с новите им имена. По това време партийните и Отечествен фронт събрания били всекидневие, непрестанно се внушавало, че турците не са турци, а българи. На едно от тях доктор Гюлестан саркастично отбелязал, че няма за какво повече да го убеждават в това и че към този момент вижда етническия българин в себе си. Всеки път ми напомняте какъв турчин съм бил преди, споделил с присъщата си подигравка. Думите му били възприети като подигравка с националната власт и за наставление го интернирали.

След като бил пуснат на независимост, го изгонили в Турция, само че щом чул, че Живков е свален от власт, след към година се завърнал. „ Не желая да описвам персоналната си история, няма да се върша на страдалец. То е като да повтаряш непрекъснато, че си бил под иго. Странен нрав е това ", споделя стоматологът.

" Целта е била една: етническо пречистване "

След толкоз години той заключава, че задачата е била не самият „ Възродителен развой “ със промяната на имената, а огромна част от тези хора да бъдат изгонени. „ Целта е била една - етническо пречистване, освен това с риска националната ни сигурност да бъде застрашена, стопанската система да рухне. И в последна сметка тази цел беше реализирана - 350 000 души се изнесоха, изоставиха живота си тук и потеглиха с два куфара в остарелия си Москвич “, разяснява доктор Гюлестан.

„ Години наред проповядваш, че в България турци няма, а по-късно - отивайте си! И от цялата тази идиотщина загуби България - толкоз доста работливи хора си отидоха. Но в този момент се връщат да харчат тук пенсиите си, ремонтираха къщите си, накупиха нови ", прибавя доктор Гюлестан. Категоричен е, че никой от тях не е изричал и една неприятна дума за България: хората в керваните знаеха, че не майка България е отговорна за ориста им, а репресивният уред на властта ѝ, споделя стоматологът и споделя, че е имало фрапиращи глупости в тези времена - значими приятели съобщавали, че когато турците си отпътували, млеконадоят се нараснал двойно…

" Изпитвам позор "

Д-р Фикри Гюлестан си спомня за възникването на националистически придвижвания в Кърджали: „ Срещуположните манифестации бяха на косъм от спора, един тротоар ги делеше. Но здравият разсъдък надви, нямаше искри, нямаше кръв. Изводът от всичко това: политиците не могат да ни опълчват едни против други, та ние постоянно сме живеели дружно. Държавна сигурност се провали тогава ", споделя докторът. Убеден е, че българският турчин в никакъв случай няма да въстане против страната. „ Но господин Джамбазки, който смесва турското иго с европейската политика, увлича по-слабо осведомените хора и се изявява като техен представител. А нали Европа е приемливост, езиково и културно разнообразие “, недоумява той и прибавя, че преди евровота спор за Европа в действителност въобще няма: „ Само „ Да, България ",  Радан Кънев и хората към него са наясно с нещата и приказват рационално. Останалите се надвикват кой повече обичал България. Това са нелепости. Телевизионните диспути ме карат да изпитвам позор, че съм български жител. Нивото е обидно за всички ни ", споделя докторът.

" България си загуби децата - това и най-големият ѝ зложелател не може да го реализира " Снимка: DW/V. Bayryamova

Дори когато го изгонили в Пирдоп, нито за момент не спирал да има вяра, че е близо денят, когато в България всичко ще бъде хубаво. Но не допускал, че този непосилен преход ще продължи толкоз доста години. „ България си загуби децата - това и най-големият ѝ зложелател не може да го реализира. Два милиона са на открито, сърцето ме боли и към този момент не съм оптимист за бъдещето ни “, споделя доктор Гюлестан и прибавя, че усеща Европа единствено по колите на гурбетчиите в отпуск: „ И отново за манталитета - в случай че е в Германия, няма и да посмее да изхвърли фаса си на улицата, само че прибере ли се тук, ръси отпадъци на всички места “.

" Не сме мръднали и на крачка от времето на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина "

Накрая доктор Гюлестан акцентира, че 19 май е знакова дата в общата ни история: „ Не може това, което ни сплотява, да ни разделя или една или друга партия да си присвоява тази част от историята и да я монополизира. Не сме мръднали и на крачка от времето на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина. Когато на тази дата видя един до различен политиците от всички партии, тогава ще съм сигурен, че има народна власт и че сме в Европа. Но те всичките са дружно в „ Апартаментгейт ". И това също е нрав “, заключава доктор Гюлестан.

Този път предизборната акция за евровота заличи заряда на 19 май 1989, а Движение за права и свободи я маркира в Момчилград с протест. Но не възпоменателен за жертвите. И не дружно с други български политици.