Пробив! В Гърция извадиха на бял свят най-древните дървени и...
Два артефакта, открити край брега на езеро в Гърция, се считат за най-старите дървени принадлежности, намирани до момента. Според учени те датират отпреди към 430 000 години, оповестява Асошиейтед прес.
Изследователите разказват два предмета. Вретеновидна дървена пръчка с дължина близо 80 сантиметра, която евентуално е служила за копаене в тиня или мека почва. По-малък откъс от върбова или тополова дървесина, който може да е употребен при оформяне на каменни сечива. Данните са оповестени в влиятелното научно списание PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences).
Учените от дълго време допускат, че античните хора са употребявали принадлежности освен от камък и кост, само че и от дърво. Проблемът е, че дървото се разлага бързо, по тази причина сходни предмети съвсем не оцеляват във времето.
Дървени артефакти се резервират единствено при специфични условия – да вземем за пример в лед, пещери или във влажна, безкислородна среда. Именно такава среда евентуално е помогнала инструментите от региона на Мегалополис в Пелопонес да оцелеят, предпазени от седименти.
Археолозите към този момент са намирали там и други следи от античен живот – каменни принадлежности и кости на слонове с сечения по тях, което подсказва за дейна човешка активност в региона.
Самите дървени принадлежности не са датирани непосредствено, само че възрастта на археологическия слой – към 430 000 години – дава ясна визия за тяхната античност.
Кой ги е употребявал?
На мястото не са открити човешки остатъци, по тази причина учените към момента не могат да кажат сигурно кой е изработил и употребявал тези принадлежности. Възможно е това да са били неандерталци, ранни човешки предци или други изчезнали хоминини.
„ Винаги съм разчувствана, когато мога да докосна такива предмети “, споделя водещата изследователка Анемийке Милкс от Университета в Рединг.
Според специалисти регионът евентуално крие още скъпи артефакти, които занапред ще разкриват нови детайлности за живота на античните хора.
Изследователите разказват два предмета. Вретеновидна дървена пръчка с дължина близо 80 сантиметра, която евентуално е служила за копаене в тиня или мека почва. По-малък откъс от върбова или тополова дървесина, който може да е употребен при оформяне на каменни сечива. Данните са оповестени в влиятелното научно списание PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences).
Учените от дълго време допускат, че античните хора са употребявали принадлежности освен от камък и кост, само че и от дърво. Проблемът е, че дървото се разлага бързо, по тази причина сходни предмети съвсем не оцеляват във времето.
Дървени артефакти се резервират единствено при специфични условия – да вземем за пример в лед, пещери или във влажна, безкислородна среда. Именно такава среда евентуално е помогнала инструментите от региона на Мегалополис в Пелопонес да оцелеят, предпазени от седименти.
Археолозите към този момент са намирали там и други следи от античен живот – каменни принадлежности и кости на слонове с сечения по тях, което подсказва за дейна човешка активност в региона.
Самите дървени принадлежности не са датирани непосредствено, само че възрастта на археологическия слой – към 430 000 години – дава ясна визия за тяхната античност.
Кой ги е употребявал?
На мястото не са открити човешки остатъци, по тази причина учените към момента не могат да кажат сигурно кой е изработил и употребявал тези принадлежности. Възможно е това да са били неандерталци, ранни човешки предци или други изчезнали хоминини.
„ Винаги съм разчувствана, когато мога да докосна такива предмети “, споделя водещата изследователка Анемийке Милкс от Университета в Рединг.
Според специалисти регионът евентуално крие още скъпи артефакти, които занапред ще разкриват нови детайлности за живота на античните хора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ