Застрашен ли е българският домат?
Всяка година към края на лятото в испанския град Буньол се организира доматеният фестивал „ Томатина ”. В продължение на една седмица измежду музика, танци, фойерверки и кулинарни надпревари локалните хора и туристи от целия свят отдават респект на домата. Кулминация на тържествата е борбата с домати, която се организира в последния ден и продължава тъкмо един час. С камиони се стоварват към 100 тона пресни домати в центъра на градчето, а локалните търговци деликатно покриват фасадите на магазините си с големи найлони. След това всички се захващат с едно прекомерно детско на тип, само че въпреки всичко радостно развлечение (бой с домати), което е направило фестивала и градчето известни в целия свят. После идват цистерните на пожарната, с цел да измият улиците и по този начин до идващото лято и идната доматена война.
На обичания по целия свят апетитен, апетитен и благоуханен летен домат наподобява му следва една друга, доста по-сериозна и комплицирана война. Става дума за усета. Истинският усет да домата е на път да изчезне. Възможно е идващите генерации въобще да не познават градинския домат. Тревожно е, че даже и в България, която постоянно се е славела с хубавите си домати (според мен най-вкусните в целия цвят), даже през лятото човек елементарно може да попадне на добре изглеждащи, едри, блестящо червени и напълно безвкусни домати, с дебела люспа и цялостни от вътрешната страна с някаква твърда и зеленикаво-бяла маса.
Най-често тъкмо такива домати с усет на дунапрен се продават в огромните търговски вериги. Причината е в новите сортове от вида Long Shelf Life (дълъг живот на рафта), най-вече холандски и всякакви други, които всеобщо са залели пазара. Те са селектирани по този начин, че да подсигуряват високи добиви, да са трайни (издържат по няколко седмици) и да имат добър търговски тип. При селекцията им усетът и ароматът очевидно са останали някъде доста обратно в йерархията на доматените качества. Понякога тези домати се берат зелени и „ доузряват ” в хранилища и камиони, където ги третират с всякакви газове и химикали, с цел да се зачервят. Случва се разрязани да миришат на дезинфектант. Най-често са импортирани от Турция, Гърция, Йордания или Македония, а след това търговците лъжат, че са български.
Жалко е, че даже и по селата все по-често се садят тъкмо такива сортове. Има възможност по този начин след време обичайните български сортове да изчезнат, както се е случвало и следва да се случи с доста други неща. Според някои прогнози след 15 години слоновете ще изчезнат. Същото се чака да стане с тигрите, както и с горилите в Централна Африка. Очаква се да изчезнат кораловите рифове, коалите, пингвините и белите мечки. Освен това ще изчезнат мъжките вратовръзки, печатните книги и вестниците. Осъдени на изгубване са и доста езици. Нищо чудно същата орис да сполети и прелестния апетитен, сладостен и благоуханен български домат от сорта Babeshki, отгледан в градинка от крива селска старица. Този домат е най-вкусният домат във вселената и в случай че изчезне, би било същинска злополука.
Може ли да бъде избавен и по какъв начин да стане? Сигурно има доста способи. Първо, би трябвало българският домат да бъде разгласен за стратегически народен артикул и да бъде предпазен със закон. След това страната може да наложи с правилник обичайните български сортове и да забрани дунапренките като застрашаващи положителния усет, а заради това и публично рискови. Както е при лозята. Може да не звучи пазарно и демократично, само че и да дъвчеш гума не е демократично. После би трябвало да се насърчи родното произвеждане, като се ограничи вноса на дунапренени отпадъци. Заедно с това би трябвало да има агитация и култура.
С неподражаемия си усет честно отгледаният български домат може да претендира за принос в международната просвета. Малки производители на зеленчуци могат да се сдружат и да провеждат в огромните градове опреснителни курсове за усета на същинските домати измежду подрастващите. Ако туристическата промишленост прояви мъничко просветеност, може в хотелите и заведенията за хранене да се оферират единствено от най-хубавите български домати, а в рекламните клипове страната да се популяризира като доматен парадайс. Някой по-предприемчив кмет може да провежда доматен фестивал като в Буньол, а след това градът гордо и безсрамно да се разгласи за международна столица на доматите. Така след време при една рационална и поредна политика страната още веднъж ще може да изнася домати, както е било през 60-те и 70-те години, освен това не какви да е, а най-вкусните в света. Звучи необикновено, само че несъмнено си коства да се опита.
Доматено суфле
Продукти: 8 приблизително огромни твърди домата, 250 г сирене, сол, по 1 щипка червен пипер и кимион, 8 яйца, 60 г прясно масло, 4 картофа, 5 с.л. сметана.
Обелените картофи се варят до разваряване в малко вода с щипка сол, смачкват се и се смесват със сметаната. Отрязват се капачета на доматите и се издълбава вътрешността им. Посоляват се от вътрешната страна и се оставят обърнати да се отцедят. Сиренето се настъргва на ренде и се смесва с аления пипер и кимиона. Доматите се напълват със сместа и се подреждат в намаслена тавичка. Яйцата се счупват едно по едно, като се отделят белтъците и във всеки домат деликатно се пуска по един жълтък. Белтъците се разрушават с щипка сол и капка оцет и се прибавят към изстиналото картофено пюре. Сместа се изсипва деликатно към доматите в тавичката, а от горната страна се подреждат бучки масло. Пече се към 15 минути в умерена фурна.
Пълнени домати с кайма и орехи
Продукти: 6 приблизително огромни домата, 250 г кайма, 2 глави лук, 100 г счукани орехи, 60 г краве масло, 3 скилидки чесън, черен пипер, изсъхнал джоджен, сол.
От доматите се изрязват капачета и вътрешността им се издълбава. В половината от разтопеното масло се задушава ситно нарязаният лук, прибавят се ядките и каймата и се разбърква. Плънката се поръсва със изсъхнал джоджен, черен пипер и сол. Доматите се пълнят със сместа, затварят се с капачетата и се редят в тавичка. Отгоре се заливат със сърцевината, нарязана на ситно, останалото масло и половин ч.ч. вода. Посоляват се и се пекат в умерена фурна към 20 мин. Преди сервиране сосът се прецежда, прибавя се счуканият чесън и ястието се залива.
Доматена тарта
Продукти: 150 г брашно, 75 г масло, 4 домата, 1 с.л. доматено пюре, 100 г сирене, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, риган, сол, черен пипер.
Брашното се изсипва в бездънен съд с щипка сол. Отгоре се нарязва маслото и се разбърква. Добавя се четвърт чаша студена вода, тестото се прави на топка, без да се меси и се оставя в хладилника за към час. След това се разточва на кръг с размерите на тавичката за печене и дебелина към 5 мм. Тестото се разстила в тавичката, тъй че да обхване и стените и се набожда с вилица. Намазва се с доматеното пюре и от горната страна се редят доматите, нарязани на кръгчета. Поръсва се с натрошеното сирене. Отгоре се залива с разрушените в млякото яйца. Подправя се с риган и черен пипер и се пече в авансово загрята фурна (200 градуса) към 30 минути.
Пълнени домати с тиквички
Продукти: 6 домата, 2 тиквички, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, 100 г сирене, 50 г кашкавал, олио, магданоз, копър.
Тиквичките се настъргват на ренде и се оставят в гевгир, с цел да се отцедят, след което се изстискват леко с ръка. От доматите се изрязват капачета и се издълбават. Ситно нарязаният лук се задушава, прибавят се счуканият чесън, настърганите и отцедени тиквички и вътрешността на доматите. Сместа се задушава няколко минути, след което се прибавят ситно нарязаните магданоз, копър и натрошеното сирене. Доматите се напълват с плънката и се редят в тавичка с един пръст вода. Пекат се в загрята фурна към 15 минути. Преди да се извадят, се поръсват с настърган кашкавал и леко се запичат.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
На обичания по целия свят апетитен, апетитен и благоуханен летен домат наподобява му следва една друга, доста по-сериозна и комплицирана война. Става дума за усета. Истинският усет да домата е на път да изчезне. Възможно е идващите генерации въобще да не познават градинския домат. Тревожно е, че даже и в България, която постоянно се е славела с хубавите си домати (според мен най-вкусните в целия цвят), даже през лятото човек елементарно може да попадне на добре изглеждащи, едри, блестящо червени и напълно безвкусни домати, с дебела люспа и цялостни от вътрешната страна с някаква твърда и зеленикаво-бяла маса.
Най-често тъкмо такива домати с усет на дунапрен се продават в огромните търговски вериги. Причината е в новите сортове от вида Long Shelf Life (дълъг живот на рафта), най-вече холандски и всякакви други, които всеобщо са залели пазара. Те са селектирани по този начин, че да подсигуряват високи добиви, да са трайни (издържат по няколко седмици) и да имат добър търговски тип. При селекцията им усетът и ароматът очевидно са останали някъде доста обратно в йерархията на доматените качества. Понякога тези домати се берат зелени и „ доузряват ” в хранилища и камиони, където ги третират с всякакви газове и химикали, с цел да се зачервят. Случва се разрязани да миришат на дезинфектант. Най-често са импортирани от Турция, Гърция, Йордания или Македония, а след това търговците лъжат, че са български.
Жалко е, че даже и по селата все по-често се садят тъкмо такива сортове. Има възможност по този начин след време обичайните български сортове да изчезнат, както се е случвало и следва да се случи с доста други неща. Според някои прогнози след 15 години слоновете ще изчезнат. Същото се чака да стане с тигрите, както и с горилите в Централна Африка. Очаква се да изчезнат кораловите рифове, коалите, пингвините и белите мечки. Освен това ще изчезнат мъжките вратовръзки, печатните книги и вестниците. Осъдени на изгубване са и доста езици. Нищо чудно същата орис да сполети и прелестния апетитен, сладостен и благоуханен български домат от сорта Babeshki, отгледан в градинка от крива селска старица. Този домат е най-вкусният домат във вселената и в случай че изчезне, би било същинска злополука.
Може ли да бъде избавен и по какъв начин да стане? Сигурно има доста способи. Първо, би трябвало българският домат да бъде разгласен за стратегически народен артикул и да бъде предпазен със закон. След това страната може да наложи с правилник обичайните български сортове и да забрани дунапренките като застрашаващи положителния усет, а заради това и публично рискови. Както е при лозята. Може да не звучи пазарно и демократично, само че и да дъвчеш гума не е демократично. После би трябвало да се насърчи родното произвеждане, като се ограничи вноса на дунапренени отпадъци. Заедно с това би трябвало да има агитация и култура.
С неподражаемия си усет честно отгледаният български домат може да претендира за принос в международната просвета. Малки производители на зеленчуци могат да се сдружат и да провеждат в огромните градове опреснителни курсове за усета на същинските домати измежду подрастващите. Ако туристическата промишленост прояви мъничко просветеност, може в хотелите и заведенията за хранене да се оферират единствено от най-хубавите български домати, а в рекламните клипове страната да се популяризира като доматен парадайс. Някой по-предприемчив кмет може да провежда доматен фестивал като в Буньол, а след това градът гордо и безсрамно да се разгласи за международна столица на доматите. Така след време при една рационална и поредна политика страната още веднъж ще може да изнася домати, както е било през 60-те и 70-те години, освен това не какви да е, а най-вкусните в света. Звучи необикновено, само че несъмнено си коства да се опита.
Доматено суфле
Продукти: 8 приблизително огромни твърди домата, 250 г сирене, сол, по 1 щипка червен пипер и кимион, 8 яйца, 60 г прясно масло, 4 картофа, 5 с.л. сметана.
Обелените картофи се варят до разваряване в малко вода с щипка сол, смачкват се и се смесват със сметаната. Отрязват се капачета на доматите и се издълбава вътрешността им. Посоляват се от вътрешната страна и се оставят обърнати да се отцедят. Сиренето се настъргва на ренде и се смесва с аления пипер и кимиона. Доматите се напълват със сместа и се подреждат в намаслена тавичка. Яйцата се счупват едно по едно, като се отделят белтъците и във всеки домат деликатно се пуска по един жълтък. Белтъците се разрушават с щипка сол и капка оцет и се прибавят към изстиналото картофено пюре. Сместа се изсипва деликатно към доматите в тавичката, а от горната страна се подреждат бучки масло. Пече се към 15 минути в умерена фурна.
Пълнени домати с кайма и орехи
Продукти: 6 приблизително огромни домата, 250 г кайма, 2 глави лук, 100 г счукани орехи, 60 г краве масло, 3 скилидки чесън, черен пипер, изсъхнал джоджен, сол.
От доматите се изрязват капачета и вътрешността им се издълбава. В половината от разтопеното масло се задушава ситно нарязаният лук, прибавят се ядките и каймата и се разбърква. Плънката се поръсва със изсъхнал джоджен, черен пипер и сол. Доматите се пълнят със сместа, затварят се с капачетата и се редят в тавичка. Отгоре се заливат със сърцевината, нарязана на ситно, останалото масло и половин ч.ч. вода. Посоляват се и се пекат в умерена фурна към 20 мин. Преди сервиране сосът се прецежда, прибавя се счуканият чесън и ястието се залива.
Доматена тарта
Продукти: 150 г брашно, 75 г масло, 4 домата, 1 с.л. доматено пюре, 100 г сирене, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, риган, сол, черен пипер.
Брашното се изсипва в бездънен съд с щипка сол. Отгоре се нарязва маслото и се разбърква. Добавя се четвърт чаша студена вода, тестото се прави на топка, без да се меси и се оставя в хладилника за към час. След това се разточва на кръг с размерите на тавичката за печене и дебелина към 5 мм. Тестото се разстила в тавичката, тъй че да обхване и стените и се набожда с вилица. Намазва се с доматеното пюре и от горната страна се редят доматите, нарязани на кръгчета. Поръсва се с натрошеното сирене. Отгоре се залива с разрушените в млякото яйца. Подправя се с риган и черен пипер и се пече в авансово загрята фурна (200 градуса) към 30 минути.
Пълнени домати с тиквички
Продукти: 6 домата, 2 тиквички, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, 100 г сирене, 50 г кашкавал, олио, магданоз, копър.
Тиквичките се настъргват на ренде и се оставят в гевгир, с цел да се отцедят, след което се изстискват леко с ръка. От доматите се изрязват капачета и се издълбават. Ситно нарязаният лук се задушава, прибавят се счуканият чесън, настърганите и отцедени тиквички и вътрешността на доматите. Сместа се задушава няколко минути, след което се прибавят ситно нарязаните магданоз, копър и натрошеното сирене. Доматите се напълват с плънката и се редят в тавичка с един пръст вода. Пекат се в загрята фурна към 15 минути. Преди да се извадят, се поръсват с настърган кашкавал и леко се запичат.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ