Какви различни системи за гласуване на евроизборите има в ЕС
Всяка страна в Европейския съюз има свои лични правила за гласуването на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 23-26 май. Агенция " Франс прес " обобщава какви са те.
Двадесет и една страни от 28-членния съюз ще гласоподават на 26 май, в това число Франция, Германия и Полша. Англия и Холандия ще гласоподават на 23 май, Ирландия на 24, а Латвия, Малта и Словакия – на 25 май. В Чехия гласоподавателите ще могат да гласоподават в продължение на два дни – 24 и 25.
Разпределението на местата в Европейския парламент се основава на съразмерно посланичество. Сред страните членки обаче има три разнообразни процедури за избиране на евродепутати.
Преференциалната система се употребява в 19 страни, в това число Италия, Полша, Холандия и скандинавските страни. Там хората могат, според от страната, да трансформират реда на имената в партийната листа, с цел да поддържат желания от тях претендент, да отстранен претенденти от листата или даже да изберат и да смесят претенденти от няколко листи.
Системата със затворената листа разрешава гласоподаване единствено за листата на една единствена партия, като претендентите и реда им са закрепени. Листите се дефинират от партиите и желаните от тях претенденти са отпред. Методът значи, че гласоподавателите не могат да избират обособени хора. Тя се употребява в седем страни, в това число Германия, Франция, Испания и Англия (с изключение на Северна Ирландия).
Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се употребява системата на един прехвърляем глас - гласоподава се за обособени претенденти, само че с изтъкване на първо, второ и така нататък стремежи.
Гласуването е наложително в пет страни членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург. В Белгия и Люксембург може да се наложи санкция за негласуване.
При изборите за Европейски парламент в множеството страни членки цялата територия на страната съставлява един единствен изборен регион. Територията на пет страни обаче е разграничена на няколко районни изборни региона. Белгия има три, избрани съгласно езика, който се приказва в тях. Останалите са географски – 13 в Полша, 12 във Англия, пет в Италия и три в Ирландия.
Общо 16 страни разрешават гласоподаване по пощата, в множеството случаи в интерес на жителите, живеещи в чужбина. Сред тях са Англия, Германия, Испания и северните страни.
Шест страни позволяват гласуването посредством прокурист. В Белгия, Англия, Франция и Холандия тази алтернатива е налична за всички. В Полша и Швеция тя е допустима единствено за гласоподавателите, които не могат да отидат до местата за гласоподаване поради възрастта си или поради неработоспособност.
Гласуването онлайн е разрешено единствено в Естония.
Единадесет страни постановат квоти по сексуален симптом в листите с претенденти. В Белгия, Франция, Италия и Люксембург в листите би трябвало да има идентичен брой мъже и дами. В Хърватия, Испания и Словения минимум 40% би трябвало да са от един пол. В Полша би трябвало да са 35%, а в Гърция и Португалия – 33%. В Румъния най-малко един мъж или една жена би трябвало да бъдат включени във всяка листа.
В някои страни има ограничения, които да подсигуряват, че половите квоти се съблюдават, само че глобите не постоянно са задоволителни, с цел да бъдат задължени партиите. В Гърция неспазващите разпоредбите листи биват анулирани, само че във Франция и Люксембург да вземем за пример единственият риск е санкция.
Във всички, като се изключи три страни, могат да гласоподават хората, навършили 18 години. В Гърция могат да гласоподават навършилите 17, а Австрия и Малта позволяват гласуването на 16 години.
За претендентите в 15 страни минималната възраст е 18 години. В 10 други, измежду които Полша и Чехия, тя е 21 години. В Румъния претендентите би трябвало да са най-малко на 23 години, а в Италия и Гърция минималната възраст е 25 години.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (398)
Двадесет и една страни от 28-членния съюз ще гласоподават на 26 май, в това число Франция, Германия и Полша. Англия и Холандия ще гласоподават на 23 май, Ирландия на 24, а Латвия, Малта и Словакия – на 25 май. В Чехия гласоподавателите ще могат да гласоподават в продължение на два дни – 24 и 25.
Разпределението на местата в Европейския парламент се основава на съразмерно посланичество. Сред страните членки обаче има три разнообразни процедури за избиране на евродепутати.
Преференциалната система се употребява в 19 страни, в това число Италия, Полша, Холандия и скандинавските страни. Там хората могат, според от страната, да трансформират реда на имената в партийната листа, с цел да поддържат желания от тях претендент, да отстранен претенденти от листата или даже да изберат и да смесят претенденти от няколко листи.
Системата със затворената листа разрешава гласоподаване единствено за листата на една единствена партия, като претендентите и реда им са закрепени. Листите се дефинират от партиите и желаните от тях претенденти са отпред. Методът значи, че гласоподавателите не могат да избират обособени хора. Тя се употребява в седем страни, в това число Германия, Франция, Испания и Англия (с изключение на Северна Ирландия).
Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се употребява системата на един прехвърляем глас - гласоподава се за обособени претенденти, само че с изтъкване на първо, второ и така нататък стремежи.
Гласуването е наложително в пет страни членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург. В Белгия и Люксембург може да се наложи санкция за негласуване.
При изборите за Европейски парламент в множеството страни членки цялата територия на страната съставлява един единствен изборен регион. Територията на пет страни обаче е разграничена на няколко районни изборни региона. Белгия има три, избрани съгласно езика, който се приказва в тях. Останалите са географски – 13 в Полша, 12 във Англия, пет в Италия и три в Ирландия.
Общо 16 страни разрешават гласоподаване по пощата, в множеството случаи в интерес на жителите, живеещи в чужбина. Сред тях са Англия, Германия, Испания и северните страни.
Шест страни позволяват гласуването посредством прокурист. В Белгия, Англия, Франция и Холандия тази алтернатива е налична за всички. В Полша и Швеция тя е допустима единствено за гласоподавателите, които не могат да отидат до местата за гласоподаване поради възрастта си или поради неработоспособност.
Гласуването онлайн е разрешено единствено в Естония.
Единадесет страни постановат квоти по сексуален симптом в листите с претенденти. В Белгия, Франция, Италия и Люксембург в листите би трябвало да има идентичен брой мъже и дами. В Хърватия, Испания и Словения минимум 40% би трябвало да са от един пол. В Полша би трябвало да са 35%, а в Гърция и Португалия – 33%. В Румъния най-малко един мъж или една жена би трябвало да бъдат включени във всяка листа.
В някои страни има ограничения, които да подсигуряват, че половите квоти се съблюдават, само че глобите не постоянно са задоволителни, с цел да бъдат задължени партиите. В Гърция неспазващите разпоредбите листи биват анулирани, само че във Франция и Люксембург да вземем за пример единственият риск е санкция.
Във всички, като се изключи три страни, могат да гласоподават хората, навършили 18 години. В Гърция могат да гласоподават навършилите 17, а Австрия и Малта позволяват гласуването на 16 години.
За претендентите в 15 страни минималната възраст е 18 години. В 10 други, измежду които Полша и Чехия, тя е 21 години. В Румъния претендентите би трябвало да са най-малко на 23 години, а в Италия и Гърция минималната възраст е 25 години.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (398)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ