Избери гимназия. Как един преподавател запали студентите да помагат на учениците
Всичко стартира с един изтърван трен и една пристрастеност към отворените данни. Ето резултата - платформа в интернет, в която децата в седми клас да се ориентират при избора на учебно заведение.
Ако ти закъснява влакът, най-вече да се ядосаш. Но това не важи за него. Той е Атанас Карашенски, софтуерен проектант, който трансформира дефекта в резултат - както си стои на гарата, измисля едно задание за студентите си в Нов български университет - ами в случай че дружно разработят платформа за закъсняващите влакове, от която хората да се ориентират в точния момент?
Преди 5 години той се мести да живее покрай Мездра и стартира да пътува с БДЖ до София. Първият път, в който го прави, не минава без инциденти.
„ Проверих уеб страницата на БДЖ, отидох на гарата и влакът пристигна, само че беше за противоположната посока. Отиваше към Мездра. И аз си споделих, че несъмнено би трябвало да пристигна различен. Чаках 15-20 минути , трен не пристигна “, споделя Карашенски пред Свободна Европа.
След като отваря телефона си, той открива, че подобен трен въобще не съществува и схваща, че пред него стои остарялото разписание на БДЖ .
„ В първия миг доста се ядосах, само че в идващия си споделих – това е съвършен план за курсова работа за студентите “. Като част от груповата задача студентите би трябвало да разпознаят какви са проблемите в тази ситуация и по какъв начин могат да бъдат позволени.
Заедно със своя учител те съумяват да стигнат до системата на БДЖ , която наблюдава закъсненията на влаковете. Интегрират я в платформа, която да служи на жителите. Впоследствие от държавните железници трансформират системата си и към днешно време тази платформа не е напълно настояща.
Фактът, че могат да работят върху задача с фактически приложение обаче, подхожда на студентите.
Като за седми клас
Така се стига и до, която улеснява избора на гимназия за учениците след седми клас - " Избери гимназия "
В нея те би трябвало да вкарат резултатите си от Националното външно оценяване (НВО) , както и оценките си от учебно заведение. След това се задават критерии (за това каква профилирана паралелка търсиш например) и метод, по който системата да ти подреди гимназиите. В взаимозависимост от тези данни се появява лист с гимназии, които са подобаващи за теб.
Една от комплицираните задания за родителите е точно преценката в кое учебно заведение децата реализират най-хубави резултати. Карашенски споделя, че някои учебни заведения имат добра известност, само че от време на време резултатите на учениците там не дават отговор на имиджа. Затова той употребява данните от външното оценяване от 10 клас като справедлив индикатор за това какъв брой е добра гимназията.
Засега платформата работи единствено с учебните заведения в София . Според Карашенски това може да се промени бързо и елементарно, в случай че той разполага в точния момент с нужните данни.
„ В идеалния случай Министерството на образованието (МОН) разгласява проектите за учебните заведения в отворен формат през юни, по какъв начин са минали във всички учебни заведения в страната външните оценения, това нещо можем да го насрочим и да имаме система за страната “, споделя той.
Отворени данни и още нещо
Карашенски стартира да се интересува от казуса с кандидатстването, откакто взе участие в екип на Неправителствени организации Линкс , чиято цел е да разбере по какъв начин могат да се употребяват отворените данни, с които разполага София. Вижда и с какво се сблъскват негови близки, които имат деца в седми клас.
„ Покрай тях чисто прочувствено се вижда стресът, който изпитват родителите. Това са доста значими решения, а те би трябвало да ги вземат въз основата на съвсем никаква информация “, споделя той.
Затова през 2019 година той взема решение да разпореди на студентите си да употребяват отворените данни по метод, понятен за необятната аудитория. Те изследват казуса с кандидатстването и организират диалози с родителите, с цел да схванат какви компликации срещат.
Данните, които те употребяват за платформата, идват от МОН и от Регионално ръководство по образованието – София (РУО). Там обаче те са показани по метод, който ги прави сложни за схващане.
Същевременно родителите разполагат със седемдесет и два часа за взимане на решение. Това е времето сред появяването на резултатите от НВО на седмокласниците и затварянето на процедурата за кандидатстване.
Тази година платформата за кандидатстване е отворена от 5-и до 7-и юли. Карашенски съумява да пусне системата на 6-и следобяд. За ден и половина той записва над 2000 визити.
И една фантазия
Карашенски споделя, че в годините е виждал и е взел участие като специалист в доста разбори, визии и тактики с не изключително добър резултат. От друга страна, когато става учител, вижда желанието на студентите да работят по действителни проблеми.
„ Мечтата ми е основаването на организация - " цивилен ръб " , в която студенти и преподаватели от разнообразни специалности и университети да образуват екипи, които да приготвят модели на цифровите инструмени, които дава страната “, написа той в уеб страницата на платформата.
Нуждата за това се поражда от обстоятелството, че институционалните уеб сайтове нямат конкуренция.
“Ако погледнете един комерсиален уебсайт, тъй като има конкуренция, в случай че не се оправя добре, той е приключен. Никой няма да пазари от него. Това е естественият асортимент. При институциите това го няма и те могат да си разрешат да са тъкмо толкоз зле, колкото желаят “.
Това не са единствените начинания на Карашенски. През 2021 година той изследва пропуските в сигурността на Единната осведомителната система на съдилищата. Тогава има предложение той да бъде изслушан пред Софийската гилдия.
„ За да илюстрираме главните слаби места, ни трябваха 10-15 минути . Демотивиращото беше, че те дебатираха 40 минути дали въобще да ме изслушат. “ Заключението от този спор е, че той не би трябвало да бъде изслушан.
По негови думи в България има експерти, които биха могли да оказват помощ със своята експертност, само че този запас не се употребява задоволително. Той обаче има вяра, че обстановката в този бранш ще се усъвършенства.
„ Мисля, че има вяра. Ако има воля, тези неща нито изискват някакви особени технологии, нито кой знае какво знание. Просто би трябвало организация и воля “, споделя той. И прибавя, че някои неща към този момент се трансформират, въпреки и доста по-бавно, в сравнение с ни се желае.
Ако ти закъснява влакът, най-вече да се ядосаш. Но това не важи за него. Той е Атанас Карашенски, софтуерен проектант, който трансформира дефекта в резултат - както си стои на гарата, измисля едно задание за студентите си в Нов български университет - ами в случай че дружно разработят платформа за закъсняващите влакове, от която хората да се ориентират в точния момент?
Преди 5 години той се мести да живее покрай Мездра и стартира да пътува с БДЖ до София. Първият път, в който го прави, не минава без инциденти.
„ Проверих уеб страницата на БДЖ, отидох на гарата и влакът пристигна, само че беше за противоположната посока. Отиваше към Мездра. И аз си споделих, че несъмнено би трябвало да пристигна различен. Чаках 15-20 минути , трен не пристигна “, споделя Карашенски пред Свободна Европа.
След като отваря телефона си, той открива, че подобен трен въобще не съществува и схваща, че пред него стои остарялото разписание на БДЖ .
„ В първия миг доста се ядосах, само че в идващия си споделих – това е съвършен план за курсова работа за студентите “. Като част от груповата задача студентите би трябвало да разпознаят какви са проблемите в тази ситуация и по какъв начин могат да бъдат позволени.
Заедно със своя учител те съумяват да стигнат до системата на БДЖ , която наблюдава закъсненията на влаковете. Интегрират я в платформа, която да служи на жителите. Впоследствие от държавните железници трансформират системата си и към днешно време тази платформа не е напълно настояща.
Фактът, че могат да работят върху задача с фактически приложение обаче, подхожда на студентите.
Като за седми клас
Така се стига и до, която улеснява избора на гимназия за учениците след седми клас - " Избери гимназия "
В нея те би трябвало да вкарат резултатите си от Националното външно оценяване (НВО) , както и оценките си от учебно заведение. След това се задават критерии (за това каква профилирана паралелка търсиш например) и метод, по който системата да ти подреди гимназиите. В взаимозависимост от тези данни се появява лист с гимназии, които са подобаващи за теб.
Една от комплицираните задания за родителите е точно преценката в кое учебно заведение децата реализират най-хубави резултати. Карашенски споделя, че някои учебни заведения имат добра известност, само че от време на време резултатите на учениците там не дават отговор на имиджа. Затова той употребява данните от външното оценяване от 10 клас като справедлив индикатор за това какъв брой е добра гимназията.
Засега платформата работи единствено с учебните заведения в София . Според Карашенски това може да се промени бързо и елементарно, в случай че той разполага в точния момент с нужните данни.
„ В идеалния случай Министерството на образованието (МОН) разгласява проектите за учебните заведения в отворен формат през юни, по какъв начин са минали във всички учебни заведения в страната външните оценения, това нещо можем да го насрочим и да имаме система за страната “, споделя той.
Отворени данни и още нещо
Карашенски стартира да се интересува от казуса с кандидатстването, откакто взе участие в екип на Неправителствени организации Линкс , чиято цел е да разбере по какъв начин могат да се употребяват отворените данни, с които разполага София. Вижда и с какво се сблъскват негови близки, които имат деца в седми клас.
„ Покрай тях чисто прочувствено се вижда стресът, който изпитват родителите. Това са доста значими решения, а те би трябвало да ги вземат въз основата на съвсем никаква информация “, споделя той.
Затова през 2019 година той взема решение да разпореди на студентите си да употребяват отворените данни по метод, понятен за необятната аудитория. Те изследват казуса с кандидатстването и организират диалози с родителите, с цел да схванат какви компликации срещат.
Данните, които те употребяват за платформата, идват от МОН и от Регионално ръководство по образованието – София (РУО). Там обаче те са показани по метод, който ги прави сложни за схващане.
Същевременно родителите разполагат със седемдесет и два часа за взимане на решение. Това е времето сред появяването на резултатите от НВО на седмокласниците и затварянето на процедурата за кандидатстване.
Тази година платформата за кандидатстване е отворена от 5-и до 7-и юли. Карашенски съумява да пусне системата на 6-и следобяд. За ден и половина той записва над 2000 визити.
И една фантазия
Карашенски споделя, че в годините е виждал и е взел участие като специалист в доста разбори, визии и тактики с не изключително добър резултат. От друга страна, когато става учител, вижда желанието на студентите да работят по действителни проблеми.
„ Мечтата ми е основаването на организация - " цивилен ръб " , в която студенти и преподаватели от разнообразни специалности и университети да образуват екипи, които да приготвят модели на цифровите инструмени, които дава страната “, написа той в уеб страницата на платформата.
Нуждата за това се поражда от обстоятелството, че институционалните уеб сайтове нямат конкуренция.
“Ако погледнете един комерсиален уебсайт, тъй като има конкуренция, в случай че не се оправя добре, той е приключен. Никой няма да пазари от него. Това е естественият асортимент. При институциите това го няма и те могат да си разрешат да са тъкмо толкоз зле, колкото желаят “.
Това не са единствените начинания на Карашенски. През 2021 година той изследва пропуските в сигурността на Единната осведомителната система на съдилищата. Тогава има предложение той да бъде изслушан пред Софийската гилдия.
„ За да илюстрираме главните слаби места, ни трябваха 10-15 минути . Демотивиращото беше, че те дебатираха 40 минути дали въобще да ме изслушат. “ Заключението от този спор е, че той не би трябвало да бъде изслушан.
По негови думи в България има експерти, които биха могли да оказват помощ със своята експертност, само че този запас не се употребява задоволително. Той обаче има вяра, че обстановката в този бранш ще се усъвършенства.
„ Мисля, че има вяра. Ако има воля, тези неща нито изискват някакви особени технологии, нито кой знае какво знание. Просто би трябвало организация и воля “, споделя той. И прибавя, че някои неща към този момент се трансформират, въпреки и доста по-бавно, в сравнение с ни се желае.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ