Когато Сталин искаше да подари на Тито Пиринския край
Всичко стартира през 1934 година, когато Коминтернът приема резолюция по македонския въпрос, с която се дават тенденция за различаване на обособен македонски народ и македонски език. Мнозинството български комунисти в Москва не са съгласни с това решение, само че се подчиняват. Както се подчиняват и дребна част от болшинството български комунисти в Пиринския край, започвайки да се разпознават като македонци.
Правят се редица старания в посока решение на македонския въпрос – да вземем за пример, през 1938 година в България се основава така наречен Македонски книжовен кръжок за образуване на обособен македонски език; през 1941 година, в Москва Сталин разкрива желанията си да се редактира границата сред Югославия и България. Но макар тях, „ македонизирането “ на славянското население не върви добре. До 1945 г…
Роженския манастир
Анатолий Салков е историк от Белоруския държавен университет, който показва доказателства и документи, съгласно които Пиринския край е трябвало да бъде даден на Югославия като подарък-подкуп от Сталин към Тито. Историкът акцентира връзките сред двамата след 9 септември 1944 година – желанието на Йосиф да задържи Йосип на страната на аления блок – като главен мотор на това съдбоносно за цяла България решение.
След като Москва предлага основаването на „ единна македонска страна “, поддържайки позицията за „ разединената македонска нация “, и макар негодуванията на дипломати като Станое Симич, в Москва, планът стартира съществено незабавно след окупирането на България от Червената войска. Георги Димитров и компания одобряват със общоприетата наслада концепцията на Сталин. Тито също е удовлетворен, въпреки и да знае какви са задачите на сътрудника му деспот: Анексът на Пиринския край идва против честност към Вожда.
За тази честност обаче Тито желае напряко цялата България в рамките на Югославия и то до края на 1944 година Кремъл от своя страна не е склонен, тъй като от Белград няма обет или даже намек за честност.
