Всичко опира до дозата – тя лекува, тя убива. Така

Всичко опира до дозата – тя лекува, тя убива. Така е и с майчината обич и грижовност. Едни, другояче прелестни човешки качества, могат да се трансфорат в същинска отрова. Тя не унищожава физически, само че убива духа на детето. Майката-тигрица брани рожбата си от похищения без значение от събитията. Нейното гардже е освен най-хубаво, само че то постоянно е право. Другите са тези, които го въвличат в неприятни обстановки, пречат му и въздействат зле.

Детето, издигнато от своята майка в сан на провидение, няма по какъв начин да стане задоволително независим и виновен човек. Сбило се е в детската градина – отговорно е това невъзпитано дете. Получава неприятна оценка в учебно заведение – ах, тази предубедена учителка. Не се задържа дълго на една и съща работа – отговорни са началниците, които в никакъв случай не знаят какво желаят. И по този начин до безкрайност.

Причините за сходно майчинско държание могат да са разнообразни. Често това са дами перфекционистки. Каквото вършат, те желаят да го вършат постоянно най-добре. Съвсем естествено и детето им няма по какъв начин да не е най-хубавото. Срещу всичко, хвърлящо петънце върху светлия му облик, те се втурват в офанзива.

Тези дами са доста енергични по природа. Именно колосална сила изисква това непрестанно бдене над рожбата, отбраната й от по-скоро мними похищения, обграждането й с тотални улеснения.

Те са мощни характери, дами, които държат да управляват " на макс ". Детето е прелестен обект за надзор. Както и всичко обвързвано с него. Те са обсебсващи, само че надалеч не постоянно това става с деспотични средства. Прекомерната грижовност, основаването на улеснения в най-дребния подробност, също могат да са задушаващи до непоносимост.

Майката-тигрица, в множеството случаи е неудовлетворена като жена. Липсата или незадоволителната обич от и към мъж я кара да концентрира цялото си внимание върху детето. То става неин прочувствен отдушник, концентриране на цялата й галактика. И неосъзната изкупителна жертва. Детето компенсира всичко това, което не й доближава. В неговата персона тя влага любовта, която по този начин има потребност да даде някому.

Какви са вероятните разновидности? Ако по природа детето е с по-податлив на напън темперамент, майчината свръх грижовност единствено ще ускори неговата несамостоятелност. До един миг и двете страни ще се усещат удобно. Майката е задоволена от своята роля на тотална закрилница, намерила е смисъла на живота си. На детето ще му е комфортно, че не му се постанова да се бори, да се потвърждава. Ще се рее в безметежната си пасивност, без вложение на никакво изпитание – един излъган парадайс, който рано или късно безусловно ще се трансформира в пъкъл. Адът на неспособния за нищо човек, на готованеца, лентяя или просто слабохарактерния - безконечното бебе на мама. Адът на индивида, който нито ще е кадърен за пълноценна връзка с друго човешко създание, нито ще може да се оправя с живота.

Ако детето въпреки всичко носи у себе си мощен темперамент и непокорност, войната в тийнейджърска възраст е неизбежна. Тя би била по-скоро градивна за младежа и при една въпреки всичко рационална майка, казусът в огромна степен би се туширал. Ала при цялостна неотстъпчивост на страните, не е изключен и тотаталния раздор посред им.

Трябва да признаем, че въпреки множеството родители да не стигаме до цялостна прекаленост, сме склонни да попрекаляваме в обгрижването. Вероятно е някаква наша национална линия, която елементарно се деформира. Това няма нищо общо с опората да имаш подкрепящо семейство. Кой не познава 40-50 -годишни „ деца “, към момента отглеждани от престарелите си родители. Те са неспособни да се оправят сами с ежедневните си проблемите, с условията на работа, с обособеното живеене...

Житейските уроци са такова нещо, че всеки си ги учи наложително самичък. И от време на време би трябвало доста да обичаш, с цел да оставиш детето да падне, да се удари, с цел да разбере какъв брой боли. Това е по-добре, в сравнение с дотам да го носиш на ръце, че то да се отучи да върви.