Откъде идва изразът „кутията на Пандора”?
Всички знаем какъв брой разгневил Прометей Зевс, когато дал огъня на хората. За наказване Зевс го приковал към една канара и така нататък, само че освен това. Истината е, че Гръмовержеца се почувствал заплашен, тъй като посредством огъня хората почнали да стават все по-силни, самоуверени и самостоятелни. За такова огромно провинение Зевс намислил толкоз огромно възмездие. Наредил На Хефест (покровител на огъня и непостижим занаятчия ковач) да сътвори идеален облик на дамата. Тя трябвало да има всички способности. Когато Хефест я изработил, боговете се изредили да я орисат с най-прекрасните гении – да свири и пее омайващо, да има извънредно сладкодумство, да бъде прелестна и нежна. Пандора се появила пред Прометей и неговия брат Епиметей. Прометей незабавно се усъмнил, че тази жена била прекомерно съвършена, тъй като бил остроумен и умен. Брат му обаче се влюбил бясно и се оженил за нея. Като брачен подарък Зевс им подарил една кутия, само че им заръчал да я приберат на скрито място и в никакъв случай, но в никакъв случай да не я отварят. Въпреки че Прометей доста пъти предупреждавал брат си, той отказвал да го послуша, в това число и за това, че в никакъв случай не трябва да приема блага от боговете, тъй като крият рискове и клопки. Приел кутията с признателност и я поставил в един ъгъл в дома си.
Двамата заживели щастливо в един прелестен свят. Всички били здрави и щастливи, никой не боледувал, никой никого не мразел, никой на никого не завиждал, всички се обичали приятелски.
Пандора обаче не серпантина да се пита какво ли има в тайнствената кутия. Любопитството не й давало мира. Отначало се пробвала да склони мъжа си да отворят кутията, само че като видяла, че е неотстъпчив, решила да изчака да остане сама и да работи. Речено – сторено. Когато останала сама вкъщи, Пандора взела кутията, разрушила ключалката й и отворила капака.
Отвътре се чули стенания, вопли и безчовечен писък. Девойката отскочила ужасена, само че било към този момент късно. От кутията излезли всички несгоди на света: Завистта, Жестокостта, Гневът, Омразата, Гладът, Бедността, Болката, Болестта, Старостта и Смъртта.
Всички беди се изсипали върху човечеството, с цел да станат вечно част от ориста му. Все отново на дъното на кутията останало нещо последно, което не излязло. Останала Надеждата. Затова даже в най-тежките моменти, когато е най-тъмно, когато индивидът е на лимита на отчаянието, Надеждата остава постоянно жива.
Водещ на рубриката „ Откъде произлиза изразът ”: Цветелина Велчева
Прочетете от поредицата още:
