Ива Лазарова: Изборната спирала от последните 3 години води до спад на избирателната активност
Всички водещи политически сили губят част от електората си в поредицата от парламентарни избори в последните 3 години. Изключение вършат единствено две обединения – Движение за права и свободи, които демонстрират резистентност и „ Възраждане ”, които регистрират растеж на електората. Това разяснява в ефира на Дарик и предаването “Без искания ” ръководителят на Института за развиване на обществената среда Ива Лазарова.
Според нея изборната серпантина от последните 3 години води до сериозен спад на изборната интензивност, като данните демонстрират, че до урните стигат към 1 милион по-малко българи. Лазарова сподели, че съгласно последните социологически изследвания и на идните избори 2 в 1 на 9 юни няма да има забележителна смяна в този индикатор.
Изследването на Института за развиване на обществената среда демонстрира, че електоратът на политическите сили се трансформира и георграфски. Така да вземем за пример в Северозападна България партии с обичайно мощни в района позиции като Българска социалистическа партия отстъпват, а вотът се измества към Движение за права и свободи.
„ Вижда се, че Движение за права и свободи уголемява поддръжката си в избрани области, в които турското население не е толкоз многочислено. Става въпрос за Северозападна България. Същевременно северозападния регион е най-бедният в Европейския съюз в континенталната част от Европейски Съюз. Само за 10 години, съгласно данните от преброяването, с към 70 000 души е намаляло популацията на Видин, Враца и Монтана. Знаем какви са икономическите индикатори.
Безработицата е е пъти над междинната за страната, а работната заплата също е по-ниска в сравнение с междинната за страната. Тоест какво стимулира гласоподавателите в тези региони да гласоподават за другите обединения?
Дали обичайни партии като социалистическата партия да вземем за пример, която очевидно има спад в тези региони, които обратно във времето бяха обичайни региони, от които Българска социалистическа партия получаваше огромна част мандатите. Дали обичайните партии са отдръпват и към този момент нямат връзка с гласоподавателите там или пък Движение за права и свободи има доста по-работеща информационна тактика или е по-привлекателна за гласоподавателите, е разбор, който би трябвало да се направи в допълнение. ”, разяснява Ива Лазарова.
Според нея изборната серпантина от последните 3 години води до сериозен спад на изборната интензивност, като данните демонстрират, че до урните стигат към 1 милион по-малко българи. Лазарова сподели, че съгласно последните социологически изследвания и на идните избори 2 в 1 на 9 юни няма да има забележителна смяна в този индикатор.
Изследването на Института за развиване на обществената среда демонстрира, че електоратът на политическите сили се трансформира и георграфски. Така да вземем за пример в Северозападна България партии с обичайно мощни в района позиции като Българска социалистическа партия отстъпват, а вотът се измества към Движение за права и свободи.
„ Вижда се, че Движение за права и свободи уголемява поддръжката си в избрани области, в които турското население не е толкоз многочислено. Става въпрос за Северозападна България. Същевременно северозападния регион е най-бедният в Европейския съюз в континенталната част от Европейски Съюз. Само за 10 години, съгласно данните от преброяването, с към 70 000 души е намаляло популацията на Видин, Враца и Монтана. Знаем какви са икономическите индикатори.
Безработицата е е пъти над междинната за страната, а работната заплата също е по-ниска в сравнение с междинната за страната. Тоест какво стимулира гласоподавателите в тези региони да гласоподават за другите обединения?
Дали обичайни партии като социалистическата партия да вземем за пример, която очевидно има спад в тези региони, които обратно във времето бяха обичайни региони, от които Българска социалистическа партия получаваше огромна част мандатите. Дали обичайните партии са отдръпват и към този момент нямат връзка с гласоподавателите там или пък Движение за права и свободи има доста по-работеща информационна тактика или е по-привлекателна за гласоподавателите, е разбор, който би трябвало да се направи в допълнение. ”, разяснява Ива Лазарова.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ