Тайнствените замъци на Белорусия
Всички считат, че тайнствени крепости от Средновековието с целия им тайнствен атрибут: призраци, сенки на герои от остарели заприказва и интриги, митове за почтени жертви и злокобни изтезания, се срещат единствено в Западна Европа.
Но, с цел да разгледаме същински палат от Средновековието с „ обичайния комплект ” от трап, кули, митове за рицари, принцеси и призраци с трагична орис, няма потребност да се върви на Запад.
Такива превъзходни крепости се намират и в Белорусия.
Замъкът Несвиж
Ако попитате за антични предания в дребния, саморасъл белоруски град Несвиж, жителите несъмнено ще ви опишат легендата за Черната дева.
Полската кралица от италиански генезис Бона Сфорца (1494-1557), която обичала властта и се отличавала с интензивност, била доста недоволна от тайния брак на личния си наследник и предстоящ полски държател Сигизмунд Август. За спътница в живота си той избрал Барбара Радзивил от известното полско благородническо семейство – а Бона Сфорца и нейните съидейници не желали да засилят ролята на рода Радзивил при кралския двор. В тази връзка, когато преди малко омъжената й снаха незабавно след сватбата и коронацията ненадейно се разболяла и умряла, се понесли клюки, че Бона Сфорца има присъединяване в това. Оттогава неспокойният фантом на Барбара се разхожда по тъмните проходи на замъка на рода Радзивил, плаче и ридае.
Но замъкът е забавен даже без призраци. Той е повдигнат през втората половина на ХVІ век при княз Николай Радзивил и е чудесно непокътнат. В него има малко общо с обичайна цитадела от Средновековието, което е обикновено – въпреки всичко е издигнат в епохата на Ренесанса. В центъра се намира луксозен замък, заобиколен от здрави стени със защитни функционалности и бездънен трап. Родът Радзивил бил авторитетен и състоятелен, а полско-литовската страна епохи страдала от военни спорове, нашествия на непознати армии и вълнения. Затова, да блеснеш в цялата си популярност, без да бъдеш предпазен против вражеските оръдия, било напряко неразумно.
Мирският палат
За да се уравновеси въздействието на Черната дева, има и Бяла. Тя е близо до Несвиж – в замъка Мир, който също принадлежал на рода Радзивил. Замъкът наподобява като замък от приказка – сходен резултат станал вероятен с помощта на комбинацията от ренесансов и готически жанр.
През 1891 година притежател на крепостта станал съветски аристократ, княз Николай Святополк-Мирски, който решил да го трансформира в фамилно гнездо. Наследниците му до ден-днешен живеят тук.
Когато през 1913 година внучката на Святополк-Мирски, 12-годишната София, се удавила в близкото езеро, духът й не намерил покой във превъзходната гробница на предците, а почнал да се разхожда по алеите на парка и коридорите на двореца. Бялата дева, за разлика от черната си „ колежка “ от Несвиж, се характеризира с плашливост и успокоение.
Въпреки забележимата си външна уязвимост, крепостта може да устои срещу мощна вражеска войска. Замъкът е издигнат с червени тухли, като стените са двойни. Пространството сред тях е запълнено със строителни боклуци и части от камъни, залети със строителен разтвор. Затова стените са доста здрави, като че ли гранитни.
Лидският палат
Лидският палат. Снимка: Уикипедия
Това е най-старият замък на Белорусия, издигнат през 1323 година Той също е населяван от призраци. През 1392 година княз Корибут осъзнал, че не може да противостои на армията на литовския княз Витовт и оставил в замъка единствено група обречени бойци, принуждавайки ги да се закълнат, че ще дадат живота си, само че няма да сложат оръжие. Воините спазили обещанието си – от този момент призраците на бойците на княз Корибут пазят стените на крепостта.
Сега тук се провеждат исторически реконструкции и се организира огромният рицарски шампионат „ Мечът на Лидския палат “. Това вероятно понижава носталгията на призраците.
От основаването си през първите десетилетия на XIV век дворецът се употребявал като цитадела: тук имало гарнизон, който защитавал северните граници на Великото Литовско княжество срещу рицарите-монаси на Тевтонския медал. Замъкът издържал на огромен брой борби и набези. Той бил щурмуван от татари, немци, литовски бунтовници, руснаци, шведи. В резултат на това до XIX век бил изцяло погубен. Придобива актуалната си съвременна визия през предишния век.
Старият Гродненски палат
През Средновековието било обикновено явлението „ преносима столица “ – когато центърът на страната бил там, където сега се намирали монархът и неговият двор. Така се случило след усилването на ролята на град Гродно през 1576-1586 г. по времето на полския крал Стефан Батори. Той построил луксозен замък в Гродно. Италиански проектант възнамерявал да сътвори хубав палат. Но все пак, така като крепостта била върху основата на остаряла крепост от ХІV век, замъкът получил всички характерности на мощна военна цитадела от Средновековието. По време на своето битие той бил разрушаван, реконструиран, употребен като седалище на полския Сейм и за битови цели.
