Древното селище Атлит Ям, запазило се 9000 години под вода
Недалеч от брега на Атлит в Средиземно море, покрай Хайфа в Израел, лежат потопените руини на античното неолитно населено място Атлит Ям. То датира от 7-и век прочие Хр. и е толкоз добре непокътнато от пясъчното дъно, че мистериозен каменен кръг към момента стои като че ли е бил повдигнат през вчерашния ден, а десетки човешки скелети спят необезпокоявани в своите гробове. Атлит Ям е едно от най-старите и огромни селища, откривани под вода и хвърля нова светлина върху всекидневието на предците ни.
Днес, Атлит Ям лежи сред 8 и 12 метра под водата и покрива повърхност от 40 000кв.м. Мястото е намерено през 1984г от морския археолог Ехуд Галили. Оттогава разкопките са разкрили безчет къщи, каменни кладенци, поредност от дълги, непрекъснати стени, ритуални постройки, павирани зони, мегалитна конструкция, хиляди остатъци от растения и животни, десетки човешки скелети и доста предмети, направени от камък, кост, дърво и кремък.
В центъра на селището, седем каменни блока (високи сред 1 и 2.1 метра), тежащи до 600кг, са подредени в полукръг. Камъните имат вдлъбнатини за чаши по тях и в миналото са били подредени към извор, което допуска, че са били употребявани за някакъв воден обред. Друга апаратура се състои от три овални камъка (високи сред 1.6 и 1.8м), по два от които са издялани по цялата обиколка рисунки, образуващи шаблонизирани антроморфични фигури.
Друга забележителна находка е каменният бунар, който е бил изкопан на дълбочина 5.5м. В дъното му археолозите са разкрили седиментен слой, съдържащ кости на животни и предмети от камък, кремък, дърво и кости. Това значи, че в последния стадий от съществуването на селището, кладенецът е бил употребен като яма за боклуци. Тази смяна във функционалността евентуално е била обвързвана с осоляването на водата заради покачването на морското ниво.
Древните артефакти, открити в Атлит Ям ни дават опция да надникнем към ежедневния живот на хората там преди 9000 години. Учени са разкрили следи от повече от 100 типа растения, които са виреели на мястото или са били събирани от другаде, както и кости на диви и домашни животни, в това число овце, кози, свине, кучета и крави. Открити са и повече от 6000 рибешки кости. Заедно с други улики, като да вземем за пример ушни промени, открити при някои от човешките остатъци, провокирани от постоянното излагане на студена вода, това допуска, че риболовът също е играл значима роля в обществото.
Всички тези находки демонстрират, че заселниците в Атлит Ям са били едни от първите, които от ловци и събирачи на растения са минали към общество на по-установени фермери, както и един от най-ранните образци за отглеждани на добитък.
Човешките остатъци разкриват най-стария случай на туберкулоза
В Атлит Ям са открити 10 гроба, покрити с глина и пълен пласт пясък. Една от най-значимите находки е откриването на туберкулоза в селището. Скелетите на жена и дете, открити през 2008г, показаха на света най-ранния случай на болестта. Размерът на детските кости и тежестта на уврежданията подсказват, че майката е заразила детето си малко след раждането.
Защо е потопен Атлит Ям?
Една от най-големите археологически загадки в Атлит Ям е по какъв начин се е озовал под вода. Италиански учени считат, че вулканично сриване на източната страна на връх Етна през 8500 години евентуално е провокирало 40-метрово цунами, което е погълнало средиземноморските крайбрежия за часове. Посочва се й очевидното занемаряване на селището по същото време, както и хилядите остатъци от риби, които са още едно доказателство за такова събитие.
Според други учени обаче, цунамито е малко евентуално. Все отново големият каменен кръг към момента си стои на мястото, където е бил повдигнат. Алтернативна доктрина е, че климатичните промени са стопили ледниците и морското ниво се е покачило, наводнявайки Атлит Ям.
