Всички сме обсебени от съня – или от липсата му.

Всички сме захласнати от съня – или от неналичието му. В актуалния ни свят на дълги работни дни, високи равнища на стрес и прекомерно много време пред екрана, стремежът да спим препоръчаните осем часа на нощ се трансформира в нещо като заветен граал. И по този начин, какво вършат нашите предшественици? Как се борят с недоспиването? Най-отгоре в листата им с цели е да отделят избран интервал, отдаден на съня – и да се придържат към него всяка вечер.

Всъщност те имат вяра, че поддържането на закрепени часове за сън е един от ключовете за поддържане на тялото, мозъка и душата в добър тонус. Джон Уесли, водач на методисткото придвижване, повтаря възгледите на своите предшественици от 17 век и поучава почитателите си да „ оставят всички неща до сутринта… да запазят времето си или всичко ще свърши “.

Толкова значим е постоянният сън в ранната съвременна душeвност, която – наред с въздуха, диетата, тоалетната, упражненията и удоволствията на мозъка – се счита за един от шестте основни съставки за балансиране на четирите хумора на тялото.

Наясно сме с нарушаващите съня качества на кофеина съвсем толкоз дълго, колкото го има. Още през 17 век самопровъзгласилият се за френски фармацевт Филип Силвестр Дюфур заявява, че чаят и кафето би трябвало да се заобикалят преди лягане, отбелязвайки, че те са потребни единствено за тези, „ които ще учат през нощта “.

Но нашите ранни съвременни предшественици имат вяра, че храната и напитките могат да излекуват неналичието на сън, както и да я причинят. Те ценят супата от маруля поради нейните сънотворни качества и постоянно вечерят топла, млечна напитка, известна като посе – напитка, която укрепва стомаха, като слага млечен „ похлупак “ върху него.

Ранните модерни медицински препоръки откриват тясна връзка сред здравословния сън и здравословното храносмилане. В своята книга „ Кастел от Хелт “ от 1534 година, юристът и академик хуманист сър Томас Елиът декларира, че: „ Храносмилането се усъвършенства или става по-перфектно посредством спане, тялото по-дебело, а хуморите е умерени “.

„ Някой спи в леглото ми! “, както се споделя в приказката за „ Трите мечки “. Хората от дълго време ценят сигурността и комфорта, които идват със спането в личните им кревати. И не са прекомерно очаровани, когато това пространство е нарушено. Това е правилно и през днешния ден, както и когато фамозната приказка за първи път става известна през 30-те на 19 век. И сигурно е по този начин в ранната съвременна ера.

Леглата са скъпи, защото имат значими обществени, ритуални и прочувствени функционалности, както и защото са места за ободряване, комфорт и сигурност. Нашите предшественици постоянно спят в кревати и под платове, които се предават в фамилиите им от генерации, или са им подарени при брак или раждане на дете.

Жените създават или украсявали чаршафи, завивки и юргани за обичаните си хора като по този начин придават на спално долни дрехи и огромна сантиментална стойност. Не е чудно, че йоркширката Алис Торнтън се бори със зъби и нокти против правосъдните оценители през 60-те години на 17 век, с цел да резервира аленото си легло, което майка й й дава. Това е леглото, в което Алис и нейното поколение се възвръщат от детски заболявания и в което Алис оплаква гибелта на брачна половинка си Уилям.

Тази фикс идея през 17 век наподобява е подкрепена и от науката. Изследователите на съня от дълго време са наясно с „ резултата на първата нощ “ – концепцията, че хората спят неприятно в непозната среда. Сега учените имат вяра, че това става, тъй като половината мозък е на „ нощна стража “ и спи леко, ако новата среда е рискова.

Съвременните специалисти по съня имат вяра, че има оптимална стайна температура за добър сън през нощта: 18,5 ° C. Нашите прародители може да не са осведомени с толкоз точни данни, само че това не им попречи да са наясно, че несъразмерната топлота не е другар на съня. И по този начин, какво вършат те, с цел да запазят спалните си свежи и прохладни? Отварят порти и прозорци, с цел да обезпечат непрекъснат приток на въздух, и подсладяват този въздух с аромата на роза. Те също по този начин ценят високо ленените чаршафи поради прохладното им и освежаващо чувство.

Ленът обезпечава спомагателната изгода като пази от три дребни, само че мощни врагове на сън: дървеници, мухите и бълхите. Те, написа роденият в Ирландия публицист от 18 век Оливър Голдсмит, имат ненадмината дарба да „ прогонят този сън, който даже тъгата и безпокойството не съумяват “.