Щастието се корени в намирането на смисъл
Всички сме губили значим човек.
Смъртта ни разделя вечно и в разгара на тъгата нормално се убеждаваме в три значими неща:
1.) Най-лошото може да се случва на най-хубавите хора без забележима причина.
2.) Повечето от хората към нас, даже тези, за които мислим че са студени и безразлични, са положителни и в действителност ги е грижа.
3.) Трудно е да забележим безусловно всички благоприятни условия, които животът ни дава, до момента в който не погледнем обратно. Невъзможно е изцяло да разберем избрани житейски обствоятелства до момента в който те не ни се случат действително и не отминат.
Имайки поради всичко това, може да се дефинират 7 значими урока, които всеки научава по сложния метод. Те са следните:
– Хората, които губим, вечно остават част от нас.
Никога изцяло не стопира да ни липсва някой, с който гибелта ни е разделила. Налага се да се научим да живеем без него.
– Щастието се корени в намирането на смисъл.
В откриването на метод да бъде значимо наличието ни за други хора. Освен това, да се борим за щастието не е равно на това да се чувстваме щастливи. Второто зависи от моментни обствоятелства.
– Търсенето на висока оценка от другите ни обезценява.
Страхът, че ще бъдем отхвърлени от обществената среда ни възпира от напредъка може би повече от всичко. Този боязън може да се обезврежда единствено с вярната конфигурация на мислене.
– Съжалението, че сме или не сме сторили нещо, боли доста повече от страха.
Най-силният от всички страхове би трябвало да бъде страхът от пропуснатия живот. Затова би трябвало да поемаме опасности. Ако в никакъв случай не сме си губили мозъка, не сме си следвали сърцето.
– Животът е прекомерно непредвидим, с цел да градим дълготрайни и безапелационни проекти.
Накрая разбираме, че най-големите дарове са пристигнали в необикновена опаковка. Ще ни помогне, в случай че приемем, че не всичко е било писано да се случи. И че от време на време се вкопчваме в илюзията.
– Когато се опитаме да избягаме възможно най-надалеч, свършваме тичайки на едно място.
Обикновено това се случва докато мисълта ни непрестанно се връща в предишното и в неговите мъчителни случки.
– Неочакваните компликации са неизбежни и потребни.
Дори когато наподобява, че животът ни се разпада на части, в действителност той се пренарежда.
източник: obekti
