До Марс през Венера
Всички пътища на човешки галактически полет в близко бъдеще наподобява водят до Марс. От десетилетия насам това е разумната последваща стъпка след Луната. Но астронавтите на път за или от Марс, могат да имат изненадваща спирка по пътя: Венера.
Полетът до (или от) Марс може да се случи по-бързо и по-евтино, в случай че „ включва полет до Венера по пътя за или по пътя към дома от Марс “, декларира пред Space.com Ноам Изенберг, планетарен геолог от университета Джон Хопкинс.
Изенберг е един от учените, застъпващи се, че екипаж за Марс би трябвало също да посети и Венера. Тази група откриватели е изготвила бяла книга по тематиката, която ще бъде показана в Acta Astronautica. Според този документ потреблението на Венера като трамплин към Марс не е просто един вид – тя е основна част от задачата на екипажа до Марс.
„ Венера е метод да стигнете до Марс “, споделя за Space.com Кирби Руниън, планетарен геоморфолог от университета Джон Хопкинс, който е в екипа на бялата книга.
За да стигнете от Земята до Марс, има две благоприятни условия. Първата и най-проста е задачата за конюнкция, при която галактическият транспортен съд лети сред двете планети, когато се приведе в комфортна и подобаваща орбита. След като доближат Марс, астронавтите ще би трябвало да изчакат планетите още веднъж да се подравнят, преди да могат да се върнат на Земята. Това очакване може да отнеме към година и половина.
Вторият вид е при който на път за Марс, или на връщане – галактически транспортен съд ще се спуска към Венера, употребявайки гравитацията на планетата, с цел да промени курса. Използването на Венера за сходна гравитационна помощ би понижило фрапантно количеството сила, належащо за пътуването, спестявайки гориво и тегло, а затова и разноски. Това е видът задача, който тези откриватели поддържат.
„ За предпочитане е да летите към Венера за подпомагане на гравитация по пътя към Марс “, съобщи Пол Бирн, планетен геолог от държавния университет в Северна Каролина, също от екипа на бялата книга, пред Space.com.
Мисията посредством директна връзка може да наподобява по-проста на хартия, само че опциите за такива прехвърляния са малко и в лимитирани времеви коридори. Орбитите на Марс и Земята се изравняват по този начин, с цел да се даде опция за сходна задача, на всеки 26 месеца. За разлика от това, теоретично би могла да започва гравитационна задача през Венера на всеки 19 месеца. Така този вид задачи биха разрешили доста по-кратък престой на Марс: астронавтите даже биха могли да отидат на пътувания единствено за един месец. Добавянето на Венера към проект за полет до Марс значи, че астронавтите биха могли да се върнат на Земята към година по-рано.
Освен това, ако нещо се обърка по време на сходна задача, отиването първо към Венера ще разреши бърза смяна на курса и връщане на Земята в доста по-кратки периоди. „ Значително се опростява логистиката на отиване до Марс, изключително от позиция на здравето на екипажа “, споделя Руниън.
Но Изенберг и сътрудниците му освен се отнасят към Венера като улесняваща полета до Марс. Те имат вяра, че Венера би била скъпа дестинация сама по себе си. „ Бихме създали открития и наблюдения на две планети за доста по-малко от цената на две обособени задачи на екипажа “, споделя Бирн.
Роботизираните сонди са събрали необикновено количество данни посредством наблюдения на Венера, само че учените считат, че визитата на Венера с задача на екипаж би отворило нови благоприятни условия – изключително в случай че тези гости донесат сонди и образци със себе си. „ Това, което хората могат да създадат по-добре от роботите, е да реагират на наблюдения в придвижване “, споделя Марта Гилмор пред Space.com., планетарен геолог от Уеслианския университет, която не взе участие в групата на бялата книга.
Астронавтите на Венера не би трябвало да се затрудняват от изоставането на времето – което може да бъде сред пет и 28 минути – с помощта на времето, което светлината лишава за пътешестване сред Земята и Венера. Следователно, съгласно Руниън, „ екипажът би могъл да ръководи сонди на повърхността и дронове в атмосферата в действително време със слушалки за виртуална действителност и джойстик “.
„ Нещо сходно мъчно би станало с роботизирана задача от Земята “, прибавя Изенберг, „ в действителност не можете да го извършите елементарно. “
Екипът на бялата книга има вяра, че пилотирането на дронове по време на подобен полет е постижимо. Руниън споделя, че в случай че погледнете сред редовете, доказателствата са налице, че НАСА възнамерява задача от сходен вид. Доклад на НАСА, оповестен през април, загатва за „ двугодишните задачи до Марс “ като бъдеща цел.
„ Ако приемем, че този отчет приказва за естествени форми на задвижване “, споделя Руниън, „ единственият метод, по който можете да стигнете до Марс и да се върнете назад за две години, е в случай че включите полет през Венера. “
