Не говорим за легла, а за човешки животи
Всички общински лечебни заведения са на издихание, споделя лекар Неделчо Тотев в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ " Загубих пациент, тъй като нямаме инфекциозно поделение
Доктор Неделчо Тотев е ръководител на Сдружението на Общинските лечебни заведения у нас. Преди няколко дни той разгласи, че Управителният съвет на сдружението и самият той като шеф на болница, се канят да подадат оставка. Час преди изявлението ни показа, че в неговата болница в Чирпан е умрял пациент с ковид, който не е имало в кое друго болнично заведение да бъде преведен.
Заметохме здравните проблеми под черджето и те избухнахаСпециалистите са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тяхЛекуваме вируса, само че работим в тъмна стая
- Д-р Тотев, доскоро споделихте, че имате болен, който е с ковид. От това ли умря?
- Ние вписваме всички, които са с позитивен PCR-тест, като умряли с ковид, въпреки че индивидът имаше и диабет. Беше относително младеж, 61-ви набор. Търсехме метод да го транспортираме с кола за спешна помощ до различен град, да вземем за пример Стара Загора, само че не успяхме. Защото в нашата болница в Чирпан няма инфекциозно поделение, макар че желаят от нас да лекуваме Ковид-19.
- Споделихте, че желаете да подадете оставка и като шеф на болничното заведение, и като ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения. Защо?
- Мога да Ви отговоря и във връзка с идеята на общинските лечебни заведения, и в персонален проект. Една от главните аргументи аз да желая да напусна, е смяната в Закона за лечебните заведения. Съгласно него, всеки, който ръководи лечебни заведения, които са общинска благосъстоятелност, няма право да работи като доктор. Това значи, че пред нас има алтернатива - да останем шефове в едно време, в което прекомерно е неразбираемо докога ще бъде това, или да си останем лекари. Защото, в случай че аз съм управител, не мога да работя с пациенти, а в това време не влизам в кабинет и за пет години мога да изгубя правата си да церя. Ще бъда дисквалифициран и юридически - в случай че не се квалифицирам, по какъв начин ще работя.
- В подобен случай доста малко от шефовете на лечебните заведения ще се съгласят да останат?
- В единици от лечебните заведения шефовете са икономисти и те биха останали. За останалите сътрудници - Вие ми кажете. Аз мога да си намеря друга работа, само че синът ми, който също е доктор, би могъл просто да си стегне куфарите и да замине в чужбина. А има и друга догадка - аз мога да продължа да съм шеф на болничното заведение и да работя при сина ми на частна процедура, само че тогава кой ще оперира в самата болница. Аз няма да имам това право, а в болничното заведение в Чирпан има още една колежка, която го прави. За тежките случаи викат мен.
Всъщност затлачените проблеми, които са още от години, тъкмо в този момент лъснаха. Кризата сподели, че опазването на здравето е в тежко сериозно положение. Даже не знам дали е на командно дишане, или сами дишаме, само че май доста не можем. В момента ние, имам поради общинските лечебни заведения, сме под юридическа опасност, до момента в който лекуваме Ковид-19. Нямаме юридическото право да го вършим, тъй като нямаме инфекционисти, нямаме и юридическа отбрана. Всичките ни експерти са в пенсионна възраст, а цялата система се крепи на тях. Говорят ни, че здравната система е под надзор, а в това време няма места. Когато ми заговорят за болнични кревати, аз споделям " Имам легла, нямам кревати ". Защото едно болнично легло е това, където може да бъдеш диагностициран, да ти създадат нужното лекуване и след това да те излекуват и изпишат. И да има нужния за това личен състав. Затова и споделям " Ако желаете легла за болните, можем да докараме и 300, въпреки че местата в нашата болница са 100. Но болнични кревати нямаме ".
Както споделих, лекарите ни са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тях. Но те не са подготвени да работят с този вирус. Говорихме, подавахме сигнали, а по-късно започнахме да работим, тъй като това ни е вменено от здравните управляващи. Но нито интернистът е спокоен, тъй като не е подготвен, нито пациентът е спокоен в такава обстановка. Ситуацията с ковид е в ход, тъй като той мутира. И тъкмо по тази причина PCR-тестът не е толкоз прецизен. Говоря с сътрудниците, лекарите при тях подават оставки, както и сестри. Всички общински лечебни заведения са на издихание. При мен остават четирима души, добре че има и доброволчество. Да не приказваме, че ние не разполагаме освен с подготвени сътрудници, само че и с база - няма по какъв начин една дребна болница да изолира в боксове заболели от Ковид-19. Затова и не одобрявам нападките от управлението на Български лекарски съюз, защото ние вършим повече от естественото.
- Но лекарите и сестрите напущат?
- Няма по какъв начин да спреш някого, заплашен за живота си и за този на фамилията си, да напусне. Дори и да е положил Хипократова клетва. Но когато тези хора изоставен, по-късно няма да има по какъв начин да се структурират лечебните заведения. Тези хора няма да се върнат. Ако аз през февруари примерно му предложа да се върне, той няма да е сигурен дали още веднъж ще има Ковид-обстановка. А при тази обстановка десетки лечебни заведения няма да са в положение да сключат рамковия контракт с Националната здравна каса. Не знам кой ще издържи.
Аз приказвам с болежка за това, което става, тъй като целият ми живот на доктор е бил в Чирпан. С някои от лекарите и сестрите съм се виждал повече, в сравнение с със фамилията си. И когато тези хора тръгнат да се сбогуват с теб, това ги смачква и като душeвност. В огромните лечебни заведения не е по този начин, само че тук имаме релативно малко лекари и раздялата с тях боли. В същото време може би се приготвя почвата да бъдат назначени 15-20 икономисти като шефове на лечебни заведения. Не съм срещу тях, само че се желае опит в тази среда. Досега ние като шефове се правехме на въжеиграчи, с цел да балансираме във връзка с финанси и пациенти, а те ще дойдат извън и се чака да създадат нещо. Все едно мен да ме назначат за основен редактор на Вашия вестник - ще си потегли на третия ден. И това, което ме вбесява във всички тези решения, че не става думи за кревати, а става дума за човешки животи. А и доста от лекарите са подали заявки за овакантяване, тъй като в тази обстановка са решили, че личният им живот е по-ценен от каквито и да било изказвания за морал. Затова и ми е извънредно неприятно, че мои сътрудници извънредно се самонадцениха и вземат заплати, които ограбват обществото. Аз се усещам обезчестен от това, че един шеф на болница взема по 12 000 лв., а подчинените му получават много по-ниска сума. Проблемите в опазването на здравето бяха заметени под черджето и в този момент избухнаха. Съжалявам сътрудниците си, които са на възраст, и се нервирам от показните акции - като да вземем за пример в " Арена " Армеец ". Нали преди време, още когато нямаше по 10 пациенти, бе демонстрирано по какъв начин се разполагат кревати. Сега тези кревати са доста по-необходими, тъй като могат да употребяват целия потенциал от инфекциозни лекари, които има в страната.
- Адекватни ли бяха ограниченията?
- Лично аз бях първоначално срещу ограниченията, тъй като затвориха хората у дома. И откакто отвориха вратите още веднъж, хората бяха, както се споделя по нашия край, като отбучени магарета - които сами са си отбучили кола, на който са завързани. Тоест всеки вършее и нехае за наредбите. При мен в последните дни от всички постъпили пациенти има единствено 3 отрицателни теста. Но този развой с ковид е огромна загадка - може да има негативен PCR, тъй като процесът към този момент е в белите дробове, тъй че не го ловят проби от носа и гърлото. Мъчим се да го лекуваме, само че работим в тъмна стая.
Доктор Неделчо Тотев е ръководител на Сдружението на Общинските лечебни заведения у нас. Преди няколко дни той разгласи, че Управителният съвет на сдружението и самият той като шеф на болница, се канят да подадат оставка. Час преди изявлението ни показа, че в неговата болница в Чирпан е умрял пациент с ковид, който не е имало в кое друго болнично заведение да бъде преведен.
Заметохме здравните проблеми под черджето и те избухнахаСпециалистите са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тяхЛекуваме вируса, само че работим в тъмна стая
- Д-р Тотев, доскоро споделихте, че имате болен, който е с ковид. От това ли умря?
- Ние вписваме всички, които са с позитивен PCR-тест, като умряли с ковид, въпреки че индивидът имаше и диабет. Беше относително младеж, 61-ви набор. Търсехме метод да го транспортираме с кола за спешна помощ до различен град, да вземем за пример Стара Загора, само че не успяхме. Защото в нашата болница в Чирпан няма инфекциозно поделение, макар че желаят от нас да лекуваме Ковид-19.
- Споделихте, че желаете да подадете оставка и като шеф на болничното заведение, и като ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения. Защо?
- Мога да Ви отговоря и във връзка с идеята на общинските лечебни заведения, и в персонален проект. Една от главните аргументи аз да желая да напусна, е смяната в Закона за лечебните заведения. Съгласно него, всеки, който ръководи лечебни заведения, които са общинска благосъстоятелност, няма право да работи като доктор. Това значи, че пред нас има алтернатива - да останем шефове в едно време, в което прекомерно е неразбираемо докога ще бъде това, или да си останем лекари. Защото, в случай че аз съм управител, не мога да работя с пациенти, а в това време не влизам в кабинет и за пет години мога да изгубя правата си да церя. Ще бъда дисквалифициран и юридически - в случай че не се квалифицирам, по какъв начин ще работя.
- В подобен случай доста малко от шефовете на лечебните заведения ще се съгласят да останат?
- В единици от лечебните заведения шефовете са икономисти и те биха останали. За останалите сътрудници - Вие ми кажете. Аз мога да си намеря друга работа, само че синът ми, който също е доктор, би могъл просто да си стегне куфарите и да замине в чужбина. А има и друга догадка - аз мога да продължа да съм шеф на болничното заведение и да работя при сина ми на частна процедура, само че тогава кой ще оперира в самата болница. Аз няма да имам това право, а в болничното заведение в Чирпан има още една колежка, която го прави. За тежките случаи викат мен.
Всъщност затлачените проблеми, които са още от години, тъкмо в този момент лъснаха. Кризата сподели, че опазването на здравето е в тежко сериозно положение. Даже не знам дали е на командно дишане, или сами дишаме, само че май доста не можем. В момента ние, имам поради общинските лечебни заведения, сме под юридическа опасност, до момента в който лекуваме Ковид-19. Нямаме юридическото право да го вършим, тъй като нямаме инфекционисти, нямаме и юридическа отбрана. Всичките ни експерти са в пенсионна възраст, а цялата система се крепи на тях. Говорят ни, че здравната система е под надзор, а в това време няма места. Когато ми заговорят за болнични кревати, аз споделям " Имам легла, нямам кревати ". Защото едно болнично легло е това, където може да бъдеш диагностициран, да ти създадат нужното лекуване и след това да те излекуват и изпишат. И да има нужния за това личен състав. Затова и споделям " Ако желаете легла за болните, можем да докараме и 300, въпреки че местата в нашата болница са 100. Но болнични кревати нямаме ".
Както споделих, лекарите ни са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тях. Но те не са подготвени да работят с този вирус. Говорихме, подавахме сигнали, а по-късно започнахме да работим, тъй като това ни е вменено от здравните управляващи. Но нито интернистът е спокоен, тъй като не е подготвен, нито пациентът е спокоен в такава обстановка. Ситуацията с ковид е в ход, тъй като той мутира. И тъкмо по тази причина PCR-тестът не е толкоз прецизен. Говоря с сътрудниците, лекарите при тях подават оставки, както и сестри. Всички общински лечебни заведения са на издихание. При мен остават четирима души, добре че има и доброволчество. Да не приказваме, че ние не разполагаме освен с подготвени сътрудници, само че и с база - няма по какъв начин една дребна болница да изолира в боксове заболели от Ковид-19. Затова и не одобрявам нападките от управлението на Български лекарски съюз, защото ние вършим повече от естественото.
- Но лекарите и сестрите напущат?
- Няма по какъв начин да спреш някого, заплашен за живота си и за този на фамилията си, да напусне. Дори и да е положил Хипократова клетва. Но когато тези хора изоставен, по-късно няма да има по какъв начин да се структурират лечебните заведения. Тези хора няма да се върнат. Ако аз през февруари примерно му предложа да се върне, той няма да е сигурен дали още веднъж ще има Ковид-обстановка. А при тази обстановка десетки лечебни заведения няма да са в положение да сключат рамковия контракт с Националната здравна каса. Не знам кой ще издържи.
Аз приказвам с болежка за това, което става, тъй като целият ми живот на доктор е бил в Чирпан. С някои от лекарите и сестрите съм се виждал повече, в сравнение с със фамилията си. И когато тези хора тръгнат да се сбогуват с теб, това ги смачква и като душeвност. В огромните лечебни заведения не е по този начин, само че тук имаме релативно малко лекари и раздялата с тях боли. В същото време може би се приготвя почвата да бъдат назначени 15-20 икономисти като шефове на лечебни заведения. Не съм срещу тях, само че се желае опит в тази среда. Досега ние като шефове се правехме на въжеиграчи, с цел да балансираме във връзка с финанси и пациенти, а те ще дойдат извън и се чака да създадат нещо. Все едно мен да ме назначат за основен редактор на Вашия вестник - ще си потегли на третия ден. И това, което ме вбесява във всички тези решения, че не става думи за кревати, а става дума за човешки животи. А и доста от лекарите са подали заявки за овакантяване, тъй като в тази обстановка са решили, че личният им живот е по-ценен от каквито и да било изказвания за морал. Затова и ми е извънредно неприятно, че мои сътрудници извънредно се самонадцениха и вземат заплати, които ограбват обществото. Аз се усещам обезчестен от това, че един шеф на болница взема по 12 000 лв., а подчинените му получават много по-ниска сума. Проблемите в опазването на здравето бяха заметени под черджето и в този момент избухнаха. Съжалявам сътрудниците си, които са на възраст, и се нервирам от показните акции - като да вземем за пример в " Арена " Армеец ". Нали преди време, още когато нямаше по 10 пациенти, бе демонстрирано по какъв начин се разполагат кревати. Сега тези кревати са доста по-необходими, тъй като могат да употребяват целия потенциал от инфекциозни лекари, които има в страната.
- Адекватни ли бяха ограниченията?
- Лично аз бях първоначално срещу ограниченията, тъй като затвориха хората у дома. И откакто отвориха вратите още веднъж, хората бяха, както се споделя по нашия край, като отбучени магарета - които сами са си отбучили кола, на който са завързани. Тоест всеки вършее и нехае за наредбите. При мен в последните дни от всички постъпили пациенти има единствено 3 отрицателни теста. Но този развой с ковид е огромна загадка - може да има негативен PCR, тъй като процесът към този момент е в белите дробове, тъй че не го ловят проби от носа и гърлото. Мъчим се да го лекуваме, само че работим в тъмна стая.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ