Кратка история на италианската паста
Всички обичаме да хапваме паста, нали? Но аз постоянно съм се чудела, както допускам и вие, от кое място се е появило това знамение на кулинарията и кой го е измислил. Целта на тази публикация е да покаже точно това.
Пастата се е появила толкоз от дълго време, че е съвсем невероятно да се дефинира точната година. За 10 хиляди години, в които пшеницата се е обработвала, няма метод най-малко на един човек да не му е хрумнала концепцията да изсуши тестото, което се получавало, като се смесят вода и брашно.
Историците показват три влакна при развиването на макароните: цивилизациите на етруските, арабите и китайците. В египетските гробници, които са правени през IV век преди новата епоха, са открити фрески на хора, които вършат фиде и това фиде им служело за изпът към света на мъртвите.
На баралефите на етруска гробница са изобразени уреди за правене на макаронени произведения. Най-вероятно, откакто римляните завладяли етруските градове, те усвоили освен седемдневната седмица, боевете, само че и правенето на паста. Древен Рим е бил един от първите мегаполиси в света с население от над един милион души.
Един от основните проблеми на градската администрация бил изхранването и снабдяването на града с хранителни запаси. Трудностите не идвали тъкмо с доставката на храна, а с това по какъв начин да се резервира за по-дълго време. По това време даже зърното не се запазвало дълго. Най-честата процедура с пшеницата била или да се раздава на хората, или да се продава на алегорична цена.
С нея хората правели самун с квас, само че той също не бил доста дълготраен. И тогава пристигнала концепцията да се вари брашното и от него да се вършат галети, които издържали по-дълго време от хляба. В по-късен стадий галетите намерили приложение в чорбите и варивата. В същото време богатите жители си разрешавали да вършат паста с яйца, която се приготвяла с месо, риба или зеленчуци.
В кулинарната книга на човек на име Апиций се загатват няколко предписания с паста: ядене, сходно на лазаня с риба.
Дълги обичаи в приготвянето на паста имат и Китай и Япония. Последните и до ден сегашен на Нова година оферират на гостите си дълги спагети, наречени тоши- коши /от японски това значи прекосяване от година в година/.
Първият източник, където е упоменато, че макаронените произведения се подготвят посредством варене, е Йерусалимската Талмуда, написана на армейски език през V век. Думата, с която е наречено това ядене, е itryah. В арабските текстове тази дума се употребила за изсушените спагети, продавани от амбуланти търговци. Арабите правели и прясна паста, само че както в този момент, по този начин и тогава арабите са я консумирали незабавно след изработката ѝ.
В междинните епохи пастата се популяризирала и на остров Сицилия, която по това време е била арабска колония. Необходимостта да се сушат макароните, които в южната част на Апенинския полуостров се ядели сурови, пристигнала от развиването на търговията и морския превоз. Сушените макарони били задоволително засищащи по време на дълги пътувания. Моряците от Амалфи, които пътували много постоянно до Сицилия, много бързо научили метода на сушене на макароните и скоро целият Неаполитански залив бил затрупан със сушени спагети.
От XVI век в цяла Италия се основали асоциации за производители на паста със строги правила. В Лигурия майсторите се наричали Маестри фиделари, Лазаняри - във Флоренция, Вермичеллари - в Неапол, Артиджани делла паста - в Палермо.
Първата рецепта за лазаня била упомената през XV век. В същия век излязла книгата на отец Бартоломео, който бил библиотекар във Ватикана, която се казвала За същинските удоволствия и благополучието, където били упоменати главните видове паста.
До XVII век пастата била скъпа и труднодостъпна, тъй като специфичният вид пшеница, с който се правела, трябвало да се внася, а и ръчната или по-скоро крачната обработка коствала доста пари. Както загатнах в една от публикациите за пица, тестото се месело с крайници, същото важи и за тестото за паста.
След като се появили машините за производството на всевъзможни типове макаронени произведения, се нараснали и посевите на специфичния вид пшеница, от който те се правели. Също по този начин в този миг се появява и вилицата с четири зъба и това направило допустимо трайното настаняване на пастата на масата на всеки италиански жител.
По това време имало икономическа рецесия, а пастата била много евтина, по тази причина и хората я приготвяли по-често в домовете си. През 1770 г, думата макарони в британският език е означавала нещо напълно и изтънчено. Първата машина за произвеждане на макарони, направена в Америка, била издигната от Томас Джеферсън след неговото завръщане от Европа.
