Всички имаме страхове, които ни преследват. Страхове, с които се

Тези думи ще ви помогнат да изчистите своето подсъзнание от страховете си

Всички имаме страхове, които ни преследват. Страхове, с които се борим. Или от които се опитваме да избягаме. Ето по какъв начин, единствено накратко и доста религия можете да ги оставите един път вечно зад тила си…

Повечето хора смятат живота за битка, само че той не е битка, а игра. Това е игра, която обаче не можем да играем сполучливо, без да познаваме духовните закони. Старият и Новият Завет ни разкриват разпоредбите на тази игра с изумителна изясненост. Иисус Христос учи, че това е огромната игра на Даване и Получаване. „ Каквото човек посее, това и ще пожъне “. Това значи, че каквото е словото или делото на индивида, такова ще му се върне. Каквото даде – това ще получи. Ако човек раздава ненавист, ще получи ненавист, в случай че раздава обич, ще получи обич, в случай че раздава рецензии – ще бъде подложен на критика, в случай че лъже – ще го лъжат, в случай че мами – ще го мамят. Но ни е казано също по този начин, че въображението има водеща роля в играта на живота.

От всичко, що е за бранене, най-вече пази сърцето си (или въображението), тъй като от него са изворите на живота (Притч. 4:23).

За да играем сполучливо играта на живота, ние би трябвало да упражняваме въображението си. Когато въображението на индивида е тренирано да си показва единствено хубави неща, той реализира всяко праведно предпочитание на своето сърце – здраве, благосъстояние, обич, другари, идеална себереализация, най-висшите си идеали. Наричат въображението „ ножицата на мозъка “, защото то непрестанно изрязва, изрязва, ден след ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно той се сблъсква със личните си творения в действителния свят.

За да може да тренира сполучливо въображението си, човек би трябвало да знае по какъв начин работи мозъкът му. Гърците са казвали: „ Опознай себе си “.

Умът се състои от три елементи: подсъзнание, схващане и свръхсъзнание. Подсъзнанието е просто мощ без посока. То е нещо като поток или електричество и прави това, към което го насочиш; не има индукционна мощ. Това, което човек надълбоко усеща или ясно си показва, се отпечатва върху подсъзнанието и се реализира до най-малката детайлност. Наричат съзнанието тлеещ или физически разум. То е човешкият разум и вижда живота подобен, какъвто наподобява. Умът вижда гибел, злополучие, болест, беднотия и всевъзможни ограничавания и от него се впечатлява подсъзнанието. Свръхсъзнанието е Божият разум във всеки човек и е царството на съвършените хрумвания. В него е „ съвършеният пример “, за който приказва Платон, „ божественият план “, защото за всеки човек има подобен.

Има място, което единствено ти можеш да запълниш и никой различен не може, нещо което ти би трябвало да извършиш и никой различен не може.

Свръхсъзнанието съдържа съвършена визия за това. Тя нормално проблясва в съзнанието като неосъществим блян – „ нещо, което е прекомерно хубаво, с цел да е истина “. В реалност същинската орис (или назначение) на индивида проблясва в съзнанието му от Безкрайния Разум, който е в самия него. Обаче доста хора са невежи във връзка с същинските си ориси и се борят за неща и положения, които не са техни, и които биха им донесли единствено неуспех и незадоволеност, в случай че ги постигнат…

Иисус Христос учи, че думите имат водеща роля в играта на живота: „ По думите си ще бъдеш оневинен, и по думите си ще бъдеш наказан “… По пътя на всеки човек постоянно стои обилие, само че то може да се осъществя посредством предпочитание, религия или избрани думи. Иисус Христос ясно показва, че първият ход би трябвало да се прави от нас, хората.

Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7).

Безграничният Разум, Бог е постоянно подготвен да извършва нашите най-малки и най-големи претенции.
Всяко предпочитание, изречено или неизречено, е искане. Ние постоянно се стряскаме, когато някое наше предпочитание внезапно бъде изпълнено.

Ето следният образец: един Великден, откакто гледах красиви розови шубраци по витрините на цветарските магазини, аз си пожелах да ми подарят един подобен шубрак и за момент въображаемо си показах по какъв начин някой го внася през вратата. Дойде Великден, а с него и един хубав розов шубрак. На идващия ден благодарих на приятелката си за него, като обясних, че тъкмо подобен шубрак си бях поискала. „ Но аз не съм ти изпращала розов шубрак – отвърна тя, – а лилии “. Човекът от цветарския магазин бе объркал поръчките и ми бе изпратил един розов шубрак, просто тъй като аз бях задвижила закона в деяние и трябваше да се сдобия с подобен шубрак.

Само подозрението и страхът разделят хората от най-възвишените им идеали и от всяко предпочитание на сърцето им. Когато човек е в положение да желае, без да се безпокои, всяко предпочитание ще бъде неотложно на мига изпълнено.

Страхът би трябвало да се изтрива от съзнанието. Той е единственият зложелател на индивида – страхът от недостиг, страхът от крах, страхът от заболявания, страхът от загуба, както и възприятието на неустановеност в избрана сфера. Иисус Христос споделя: „ Защо сте толкоз страхливи, маловерци? “ (Мат. 8:26). Откъдето разбираме, че би трябвало да сменяем страха с религия, тъй като той е единствено изкривена вяра; той е религия в злото, вместо в положителното.

Целта при играта на живота е да се разбере ясно кое е положително за индивида и да се заличат всички мислени картини на злото. А това би трябвало да стане, като внушаваме на подсъзнанието си реализирането на хубави неща.

Един извънреден човек, постигнал в живота си огромен триумф, ми описа по какъв начин изкоренил от съзнанието си всевъзможни страхове, откакто прочел една табела, която висяла в някаква стая. На нея било написано с едри букви: „ Защо да се безпокоиш, откакто по всяка възможност в никакъв случай няма да ти се случи “. Тези думи се отпечатали вечно в подсъзнанието му и в този момент той е твърдо уверен, че единствено положително може да се случва в живота му, затова единствено положителното може да се демонстрира.

Нашето подсъзнание е правилен прислужник на индивида, само че човек би трябвало да внимава какви заповеди му дава. Нашето подсъзнание е нашият непрекъснат безмълвен слушател. Всяка мисъл, всяка дума се запечатва в него и се реализира до най-малката детайлност по изумителен метод. То е като артистът, който прави запис върху сензитивния диск на грамофонната плоча. Всяка нота и всеки звук от гласа на артиста се записват. Ако той се изкашля или в случай че се колебае, това също се записва.
Така че, дано унищожим всички остарели неприятни записи в нашето подсъзнание, дано изхвърлим записите от нашия живот, които не желаем да запазим и да създадем нови и красиви на тяхно място.

Изречете на глас, мощно и безапелационно, следните думи: