Никой не се интересувал от умиращия в канавката вълк, докато не спрял мъж с голямо сърце
Всички били безразлични към ориста на умиращия вълк и единствено един човек решил да му помогне…
Веднага откакто вълкът бил блъснат от кола, той едвам допълзял до най-близката канавка. Заради удара задният му крайник бил обездвижен и не му оставало нищо друго с изключение на да чака гладна и мудна гибел. Но това не бил краят, към него се запътил мъж.
Шофьорът видял звяра да куцука край пътя и решил да ревизира дали може да се направи нещо за горкото творение. Мъжът решил да постъпи хумано, като спре и прегледа степента на пострадванията на животното.
Вълкът бил от така наречен арабски вълк. За разлика от други представители на техния тип, арабските вълци живеят в дребни глутници в Израел и Йемен. Природата не ги е дарила с огромно туловище и те наподобяват на дребни кучета.
Броят на тези типове вълци в действителност е много дребен. Само в Израел са останали едвам към 150 арабски вълка. За страдание, главната причина техният брой да е невисок е заради взаимоотношението им с хората.
Те са доста ненавиждани от локалните фермери, защото заради неналичието на хранителни запаси доста постоянно проникват в земеделските земи и атакуват добитъка.
Тези вълци в действителност се любуват на месото, само че нямат нищо срещу да ядат хранителни боклуци, оставени от хората. Ето за какво се скитат покрай региони, където живеят хора, и това плаши мнозина, които срещат вълците.
Затова не е изненадващо, че когато вълкът изтичал по селския път в Израел, водачът го блъснал и въобще не изпитал скрупули. Вместо да спре, водачът траял и оставил животното край пътя да се оправя единствено.
От нанесените контузии вълкът изпитвал невероятни болки и с огромна компликация стигнал до канавката. В това положение той можел единствено да чака гибелта.
Животното обаче извадило шанс, било видян от различен водач, който не останал апатичен и завел горкия звяр в израелската болница за диви животни, която се намира на 25 минути отвън Тел Авив в град Рамат Ган.
Там лекарите го кръстили Олиел.
На рентгеновата фотография ясно се видяло, че животното е със строшен заден крайник.
Веднага по-късно Олиел бил комплициран на операционната маса, където след анестезия и интервенция бил гипсиран. Това било единствено началото на пътя му към възобновяване.
За страдание това значело, че вълкът би трябвало да остане в клетка за негово положително, както и за сигурността на болничния личен състав. По време на престоя му ветеринарите траяли да следят напредъка му, с цел да се уверят, че се лекува вярно.
И едвам четири месеца по-късно, когато лапата му било изцяло излекувана, пристигнало време да го пуснат назад в дивата природа.
Клетката с вълка била натоварена в кола, Олиел бил доста изплашен, той към момента не знаел, че скоро ще се върне на независимост.
При идването чиновниците на приюта отворили клетката и изчакали вълкът да излезе. В началото той бил доста комплициран. След толкоз време вярата да се върне в родната си земя изцяло го напуснала.
Но след известно време той се втурна от клетката си към свободата.
Тичал бързо и без да спре, радвайки се още веднъж на свободата и хубавичко си лапа! По метода, по който се движел, било мъчно да се каже, че в миналото е имал строшен крайник.
Олиел, прекарай остатъка от живота си щастливо!
Случката, която почнала като тъжно събитие, се трансформирала в нещо прелестно с помощта на помощта на водача, който докара Олиел до болничното заведение. Съществото може да не е в положение да благодари с думи, само че методът, по който тичал, бил превъзходен метод да изрази своята признателност.
А личният състав на клиниката и мъжът, който го избавил, заслужават почитание! Всяко животно има право на живот.
