Физик предлага мрачен отговор на парадокса на Ферми
Вселената е толкоз невъобразимо огромна, че е изпълнена с съвсем безконечен брой евентуално подкрепящи форми на живот светове. Но за какво не ги намираме, къде са всички?
Това е същността на парадокса на Ферми: объркващата научна особеност, че макар в нашата вселена Млечен път да има милиарди звезди – да не приказваме отвън нея – в никакъв случай не сме срещали признаци на напреднала извънземна цивилизация и за какво?
Това е обоснован въпрос, с отговора на който се занимават генерации учени и мислители, защото парадоксът беше дефиниран в средата на предишния век.
Има странни отговори, някои допускат, че извънземните са в някаква форма на хибернация, или че нещо загадъчно предотвратява тяхното развиване. Или може би просто не желаят да имат нищо общо с нас?
Миналата година теоретичният физик Александър Березин от Националния проучвателен университет по електронни технологии (МИЕТ) в Русия показа лично пояснение за какво ние изглеждаме сами във Вселената, предлагайки това, което той назовава своето решение „ First in, last out “ на парадокса на Ферми.
Според теорията на Березин, която към момента не е коментирана от други учени, парадоксът има „ банално решение, което не изисква спорни догатки “, само че може да се окаже мъчно за приемане, защото предсказва бъдеще за нашата лична цивилизация, а то е даже по-лошо от изгубване.
Според Березин, казусът с някои препоръчани решения на парадокса на Ферми е, че те дефинират извънземния живот прекомерно тясно.
„ Специфичната природа на цивилизациите, зараждащи на междузвездното равнище, не би трябвало да има значение “, написа той. „ Те биха могли да бъдат биологични организми като нас, AI (изкуствен интелект) който се бунтува против основателите си, или пък популяризират мозъка на планетарната канара като тези, разказани от Станислав Лем в Solaris. “
„ Разбира се, даже и с подобен необятен обсег, ние към момента не виждаме доказателства за наличието на нещо интелигентно там в космоса “.
За задачите на решаването на парадокса на Ферми, Березин споделя, че единственият параметър, с който би трябвало да се занимаваме, с цел да определим съществуването на извънземен живот, е физическият предел, при който можем да следим неговото битие.
„ Единствената променлива, която можем да измерим обективно, е вероятността животът да се открие в космоса в избран диапазон от Земята “, изяснява Березин. „ За елементарност дано го назовем “ параметър А „.
Ако една извънземна цивилизация не доближи някакъв параметър А – дали посредством развиване на междузвездно пътешестване, лъчение на връзки в пространството, или посредством други средства, тя към момента може да съществува, само че не и да ни помогне да решим парадокса на Ферми.
Реалното решение, което Березин предлага, „ First in, last out “ е много тъмен сюжет.
„ Ами в случай че първият живот, който реализира благоприятни условия за междузвездни пътувания, наложително отстрани всяка конкуренция, с цел да подхрани личната си агресия? “ допуска той.
Както изяснява Березин, това не значи безусловно, че високоразвитата извънземна цивилизация умишлено ще унищожи други форми на живот – само че може би „ те просто няма да ги виждат, по същия метод, както строителният екип унищожава мравуняк при създаване на недвижими парцели, тъй като им липсва тласък за неговата отбрана “.
Дали Березин допуска, че ние сме мравките и повода, заради която не сме се срещали с извънземни е, че просто личната ни цивилизация не е разрушена от такива невъобразимо по-висши форми на живот?
Не. По-скоро той има вяра, че ние евентуално не сме мравките, а бъдещите унищожители на доста светове, които търсим през цялото това време.
„ Ако предположим, че горната догадка е вярна, какво значи това за нашето бъдеще? “ пита Березин.
„ Единственото пояснение е извикването на антропния принцип. Ние сме първите, които стигат до междузвездния стадий – First in. И най-вероятно ще бъдем последните, които ще го изоставен – Last out. “
Отново, такова евентуално заличаване не би трябвало да бъде съзнателно проектирано или проведено – то може просто да се играе като изцяло неограничена система, по-голяма от опита на всеки субект да го управлява.
Един образец, който Березин дава е с капитализма и свободния пазар, а различен може да бъде заплахата от изкуствен интелект (AI) и натрупваната от него власт.
„ Един незаконен AI може евентуално да насели целия супер клъстър с копия от себе си, трансформирайки всяка слънчева система в суперкомпютър, и няма смисъл да се пита за какво ще направи нещо сходно “, написа Березин. Всичко, което има значение е, че може да направи това.
Доста ужасяващо усещане на парадокса на Ферми – всъщност, ние можем да сме спечелилите в смъртоносно съревнование, за което даже не знаем, че участваме, или както споделя Андрю Мастърсън в списание „ Космос “, „ ние сме проявеното решение на парадокса “ Дори Березин признава, че се надява да е сбъркал по този въпрос.
Заслужава си да се означи, че доста други учени имат доста по-оптимистични възгледи за това, по кое време можем да чакаме да разберем за съществуването на напреднал извънземен живот.
Но възгледите на физика са единствено най-новото научно изказване за това, за какво може би ни е предопределено да гледаме звездите единствено във времето и пространството, колкото и да ни се желае да е другояче.
Статията е налична в изданието arXiv.org.
