Имаш ли избор, или животът ти е предначертан?
Вселената е цялостна с доста повече чудеса, в сравнение с въобще можем да си представим. Замислена е толкоз прелестно, че във всеки един миг получаваме уроците, от които се нуждаем, от останалите участници в живота ни.
От духовните учители знаем, че всички сме едно цяло – твоят прогрес е мой прогрес, твоята болежка е и моя. Знаем още, че на несъмнено равнище всички сме свързани. Тази концепция е сложна за разбиране. Но белким това не изяснява по какъв начин става по този начин, че когато се променяме, всички останали също се трансформират!
Карл Юнг дава името на този феномен на случайностите, „ съвпадащи с нашите потребности “. Той формулира термина синхроничност и го разказва по следния метод: едновременното появяване на две събития, свързани смислово, само че не и причинно.
Ако приемем концепцията за синхроничността:
• ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ ПРИДОБИЕ СМИСЪЛ;
• ВСЯКО СЪБИТИЕ И ВСЕКИ УЧАСТНИК В НЕГО ЩЕ ИМА СМИСЪЛ;
• НЯМА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАМЕ КАТО ЖЕРТВИ.
Само се замисли. Ако трябваше да сътвориш галактика, белким не би предпочел да дадеш опция на хората да усъвършенстват ситуацията си, като работят върху себе си, вместо да ги превръщаш в жертви?
Сигурно ще кажеш: „ Е, в действителност ще е необходим съвсем вълшебен синхрон, та всичките седем милиарда души да бъдат постоянно на вярното място, в точния миг, с цел да научат подобаващите уроци един от различен “. Звучи необикновено, само че също толкоз необикновен е и методът, по който си взаимодействат милиардите разнообразни кафези в човешкото тяло.
Разбира се, има съответни аргументи да се съпротивляваме против идеята за синхроничността и за връзката ни с цялото. Лесно е да упрекваме останалите, до момента в който сме разграничени. Но признаем ли, че сме свързани, би трябвало да поемем отговорност както за себе си, по този начин и за другите. „ Запомни, че срещата с всеки един човек е свята. В него ще видиш себе си. В отношението си към него ще изпиташ отношението си към самия теб. Запомни добре това, тъй като в него ще откриеш или ще изгубиш себе си. “ Курс на чудесата Имам ли избор, или животът ми е предначертан? Докато усвояваме законите на Вселената, прекосяваме през следните етапи: 1. Липсват ни съответни цели. Вярваме, че животът е игра на шанс. Действията ни са безредни, без избрана цел. Това е манталитетът на жертвата. 2. Работим върху задачите си. Учим се да си слагаме цели. Откриваме, че визуализацията в композиция с дисциплинираните старания води до изключителни резултати. Разбираме също, че от време на време постигането на задачите не те прави по-щастлив. 3. Работим върху себе си. Откриваме, че е задоволително да даваш най-хубавото от себе си, оставяйки живота да свърши останалото – и той, животът, постоянно ни награждава доста по-добре, в сравнение с сме се надявали. Установяваме какъв брой е значимо да има равновесие сред упоритата работа и времето за отмора. Разбираме, че отчаянието и гневът не са единствената ни опция. Постигайки все по-дълбок нравствен покой и естетика, вярата ни в потребността да се борим ще бъде сменена от блян към провокациите. Какъв е смисълът на живота? Животът ни не се осмисля с едно-единствено велико дело. Важно е да съзираме смисъла в дребните каузи и да откриваме връзката посред им. Фред печели първия си милион и споделя: „ Какво толкоз? “. Мери се изкачва на върха на професионалната подчиненост и възкликва: „ Какъв смисъл имаше? “. Сара се е сдобила с бебе, само че още е в меланхолия. Няма тъкмо избран смисъл в това да спечелиш един милион, да станеш президент на компания или майка. Смисълът е в сегашното. Няма значение къде се намираш. Ако искаш да откриеш смисъла, научи се да живееш за мига – точно в този момент ще откриеш същинските награди. От книгата „ Следвай сърцето си “, Андрю Матюс Инфо: http://www.gnezdoto.net
Забелязал съм, че щастливите и ефикасни хора са склонни да одобряват концепцията за „ единството “. За тях всяко събитие в живота им въплъщава значима взаимовръзка. Те чакат събитията да се синхронизират в тяхна изгода. Най-успешните хора отхвърлят концепцията за живота като лотария.
Как се вписват в живота „ предопределението “ и „ ориста “? Струва ни се разумно, че човек или избира самичък посоката на живота си, или пътят му е начертан авансово. Според мен е изцяло допустимо да важат по едно и също време и двете – да следваме предопределения ни път и сами да вземаме решенията си. (Струва ти се невероятно? Мисля, че Господ знае по какъв начин да го уреди.) Едно е несъмнено – величието на великите хора е плод на непрекъснати и ежедневни старания. Дори пътят им да е авансово предначертан, те не чакат някой различен да ги преведе по него.
