Мистериите на Великденския остров
Всеки знае тайнствените скулптури на Великденския остров; съвсем деветстотин от тях са разпръснати на всички места из острова. Когато европейски мореплаватели стъпват за първи път на острова през 1722 година, те намират стотици скулптури и население едвам към две до три хиляди души. Това съответствие е доста необичайно, падали са се по 2-3 индивида на една скулптура. Именно съотношението сред популацията и статуите е в основата на тази мистика.
Ново изследване, оповестено в списание Frontiers in Ecology and Evolution, афишира че е решило това несъгласие, потвърждавайки че оптималният брой на жителите на Великденския остров, изолиран от цивилизацията, в дните на неговия подем е бил към 17 500 души. Ръководител на разбора е Седрик Пулестон от Департамента по антропология на Калифорнийския университет.
„ Въпреки съвсем цялостната изолираност на острова, жителите му са основали комплицирана обществена конструкция, по времето на която са били основани и статуите, преди да настъпят трагични промени, които внезапно понижават броя на живеещите там “, споделя Пулестон.
Изследователите са оценили опциите за евентуално произвеждане на земеделска продукция на острова, преди идването на европейците и на негова база дефинират броя на популацията, което е можело да се изхранва на острова.
Public Domain
„ Анализирахме разнообразни карти, изследвахме проби от почвата от разнообразни места на острова, правихме разнообразни модели за популацията и за количеството на създавани храни “, продължава Пулестон. Тези разбори откриват, че на към 19% от земята на острова може да се отглеждат сладки картофи, основният източник на храна за локалното население. След това включват във формулата и типичния за времето коефициент на раждаемост и смъртност и по този начин стигат до цифрата за оптимален брой на жителите на острова от 17 500 души.
„ Великденския остров е обкръжен с атмосфера на мистика и загадъчност, само че той е действително място с действителна история и на него живеят и са живели действителни хора. Колкото повече разбулваме неговите мистерии, толкоз повече ще разбираме човешката природа “, приключва Пулестон.
